О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
Гр. С., 13.06.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 2709/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. Т., чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 1407/19.06.2017 г. по в.т.д.№ 809/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав. С него е потвърдено решение № 1777/17.10.2016 г. по т.д.№ 2460/2015 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ–6 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора против С. СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ [населено място] искове с правно основание чл.25 ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на сдружението, проведено на 14-ти и 15-ти март 2015 год.
В касационната жалба се навеждат подробни доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на постановеното въззивно решение, въз основа на които се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че в решението са разгледани въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; както и че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: 1/ Допустимо ли е главният секретар /заместник – председателят/ на едно сдружение да изпълнява функциите на председател в случай на смърт на председателя, без това да е изрично предвидено в учредителния акт на сдружението?; 2/ Допустимо ли е да се приравняват последиците от настъпването на смъртта като юридически факт с последиците от настъпването на ЮФ – „отсъствие” и „фактическа невъзможност”?; 3/ Нарушението на взетите процедурни решения опорочава ли процедурата по провеждане на общото събрание и обуславя ли незаконосъобразност на решенията, взети от това общо събрание?; 4/ Как се изчислява кворумът при провеждане на общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел, когато са предвидени няколко заседания; Как се изчислява кворумът, когато събранието се провежда в продължение на няколко дни; Изчислява ли се кворумът в началото на всяко отделно заседание или само при откриване на общото събрание?
Ответникът по касационната жалба – Сдружение СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ, чрез процесуалния си пълномощник, в срока по чл.287 ГПК изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и на самата жалба по същество. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и при спазване на изискванията за редовност. Насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се преценява като процесуално допустима.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е споделил мотивите на първоинстанционния и при условията на чл.272 ГПК е препратил към неговите правни изводи, като правилни и изцяло съответстващи на установените по делото факти. Конкретните оплаквания във въззивната жалба на Ц. Т. са преценени като неоснователни, по следните съображения: 1/ Относно това, че съдът не е разгледал въпроса за законосъобразността на избора, т.к. погрешно определил журналистическите дружества като органи на сдружението, въззивният съдебен състав е посочил, че първата инстанция е квалифицирала журналистическите дружества като структурни единици на сдружението, а не като юридически лица или негови органи, като приетото от съда е в съответствие с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 85/30.06.2010 г. по т.д.№ 913/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО. 2/ Във връзка с оплакването за необсъждане от страна на СГС на доводите, че решението за избор на членове на управителния съвет на сдружението било взето при мнозинство, по-малко от предвидения в устава минимум за законосъобразност на изборите, въззивният съд е преценил, с оглед данните по делото, че при първото гласуване са били избрани петима членове, при подадени 109 броя бюлетини; при второто гласуване са били избрани двама членове, при подадени 82 броя бюлетини; а при последното трето гласуване са били избрани осем членове, при подадени 53 броя бюлетини. Въз основа на това е приел, че при проведените три гласувания за попълване на състава на управителния съвет, изискуемият в устава на сдружението кворум от поне 1/3 от общия брой от 123 делегати, тоест 42 делегата, е бил налице, в съответствие с чл.33 ал.2 от устава на сдружението. 3/ Въззивният съд не е счел за основателно и възражението на въззивника за липса на представителна власт на ответника по настоящото дело, поради това, че решението за упълномощаване на адвоката било взето от новоизбрания управителен съвет на сдружението, а не от досегашния. Съдът е приел, че процесуалният представител на ответника – адв. Д. е упълномощен по предвидения в закона и устава на сдружението /чл.4 вр. чл.39 ал.2/ ред от главният секретар на сдружението – С. Т., т.к. председателят на управителния съвет е починал. Допълнил е, че Т. е вписана и в представеното удостоверение за актуално състояние. 4/ По оплакването за липса на списък с членовете на сдружението, въззивният съд е установил обратното – а именно, че по делото е налице списък с актуални данни за членския състав на сдружението с посочен и платен членски внос към 31.12.2014 год., когато е взето решение от управителния съвет на сдружението за свикване на ОС за 14-15.03.2015 г.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице изискванията на закона, в редакцията му към момента на подаване на жалбата – 01.08.2017 г., за допускане на постановеното въззивно решение до касационен контрол.
На първо място, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са посочени конкретни правни въпроси, разрешени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а са изложени доводи за противоречие на съдебния акт със задължителна практика на ВКС, които представляват единствено основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Според указанията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., липсата на формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание да се откаже достъп до касация, т.к. ВКС няма правомощия да извлича въпроси от оплакванията в касационната жалба и приложенията към нея.
Конкретни въпроси касаторът е формулирал в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но без да обоснове и мотивира, в съответствие с цитираното ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, защо счита, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първите два от тях са свързани с възраженията против надлежното представителство на ответника в процеса /оспорване на представителната власт на пълномощника му – адв. Д./. При всички случаи те предполагат тълкуване на устава на сдружението, приложен като доказателство по делото, предвиждащ, че при фактическа невъзможност председателят да упражнява функциите си, същите се поемат от главния секретар, като от фактическа страна е безспорно установено, че председателят е починал. Следователно, въпросите не притежават характеристиката на правни – т.е. по тълкуване и приложение на закона, а чрез тях се оспорва обосноваността и правилността на извода на въззивния съд, формиран въз основа на конкретните данни по делото, че главният секретар може да представлява сдружението и да упълномощава лица по чл.32 т.1 ГПК. В подкрепа на горното следва да се посочи, че в ЗЮЛНЦ няма конкретно изискване за начина на осъществяване на представителството и преценката за това е предоставена на членовете на сдружението при приемане или изменение на устава. Предвид изложеното, първите два въпроса не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК.
Третият въпрос е хипотетичен, прекалено общ и неясен, поради което доуточняването или преформулирането му е невъзможно. С оглед контекста на конкретното нарушение, в който е поставен, може да се установи, че по него няма произнасяне на съда, поради което му липсва и качеството на обуславящ спрямо изхода на спора, съобразно указанията на ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо той също не съответства на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК – да е включен в предмета на спора и да е обусловил правораздавателната воля на съда.
Четвъртата група въпроси /относно реда за изчисляване на кворума за провеждане на ОС при няколко заседания в продължение на няколко дни/ отново не се преценяват като такива от значение за изхода по конкретното дело. Това е така, т.к. въззивният съд в рамките на спорния предмет е извършил преценка, че изискуемият съгласно чл.33 ал.2 от устава на сдружението кворум е бил налице във всеки един момент на приемане на решенията за избор на членове на УС и не е спадал под границите на допустимия минимум.
Неустановяването на основните и допълнителните предпоставки на закона за селектиране на касационната жалба до разглеждане по същество мотивира извода на съда, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. При този резултат по делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените от него за настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, а именно – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1407 от 19.06.2017 г. по в.т.д.№ 809/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 с-в.
ОСЪЖДА Ц. Т. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ [населено място] сумата 720 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: