О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
гр. София, 23.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 17 декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2723 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба от процесуалния представител на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД срещу определение № 2230 от 03.07.19 г. по т.дело №3735/2018г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено въззивно решение № 379 от 15.02.2019 г., постановено по същото дело в частта за разноските, като е осъден „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД да заплати на Н. Д. Д. в качеството му на изпълнителен директор /представител на основание на чл.635 ал.3 ТЗ/ на „Вагоноремонтен завод“АД/н./ [населено място] ЕИК[ЕИК] сумата от 9 500 лева- разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на страната пред въззивната инстанция.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Счита, че неправилно въззивният съд е присъдил разноски в полза на Н. Д. Д. като физическо лице, тъй като същият не е страна по спора.
Ответникът по частната жалба „Вагоноремонтен завод“АД/н./ [населено място] ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния представител на изпълнителния директор, изпраща писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2 , изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което е уважил по реда на чл.248 ГПК молбата на ВРЗ АД/н./ за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, съдът е приел, че ВРЗ АД/н./ , представлявано от своя изпълнителен директор, на основание на чл.635 ал.3 ТЗ, е бил ищец в първоинстанционното производство по отрицателен установителен иск с правно основание чл. чл.694 ТЗ . В производството пред САС по обжалване от ответника „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД на постановеното първоинстанционно решение, същият е имал качеството на въззиваема страна. С оглед изхода на въззивното производство с постановяване на решение, с което жалбата е оставена без уважение и първоинстанционното решение е потвърдено, на ответника по нея-дружеството в несъстоятелност се дължи на основание чл.78 ал.3 ГПК присъждане на разноски в пълен размер на платеното от страна на изпълнителния директор възнаграждение за процесуално представителство в размер на 9500 лева.
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. напълно споделя изложените по-горе съображения на състава, постановил обжалваното определение, доколкото същите съответстват на цитираните разпоредби на закона. Неоснователни са оплакванията ЧЖ, че разноските са присъдени в полза на Н. Д. Д. в качеството на физическо лице, което не е страна по спора. Същите са присъдени в полза на юридическото лице-търговец в несъстоятелност, представлявано в качеството му на ищец по иск по чл.694 ТЗ от неговия изпълнителен директор, а не на последния като ФЛ. Законовата възможност за това е уредена в разпоредбата на чл.635 ал.3 ТЗ, която позволява специалният иск по чл.694 ТЗ да се предявява от несъстоятелния длъжник, представляван от неговите представителни органи, съответно от процесуални представители, упълномощени от първите, дори и след обявяването му в несъстоятелност и при наличен синдик. При това положение липсва основание да се приеме, че разноските по водене на делото не следва да се присъждат в полза на несъстоятелния длъжник, представляван от страна на изпълнителния му директор, при положение, че е налице и хипотезата на чл.78 ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2230 от 03.07.19 г. по т.дело №3735/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.