О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
гр. София, 16.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 11 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1564 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на управителя на „Ф.-Г“ О.-в несъстоятелност срещу определение № 1492/03.05.2019 г. по в.ч.гр.д. №556/2019 на САС-5 ти с-в, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 164 от 07.12.2018 г. на ОС-Видин, с което е оставена без уважение молба за обезсилване на заповед за изпълнение № 1180/РЗ/ 16.08.2013 г. по ч.гр.д. №1582/13 на РС-Видин и издаден въз основа на нея ИЛ .
Частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Ответната страна “Т. Б.“АД в писмен отговор счита ЧЖ за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частна жалба е допустима като подадена в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на управителя на „Ф.-Г“ О.-в несъстоятелност срещу определение № 164 от 07.12.2018 г. на ОС-Видин, с което е оставена без уважение молба от страна на същия за обезсилване на заповед за изпълнение № 1180/РЗ/ 16.08.2013 г. и издадения въз основа на нея ИЛ, съставът на САС се е позовал на разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК, според която на обжалване с ЧЖ подлежат само актове на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези , за които такова обжалване е изрично предвидено. Обжалваното определение, с което е постановен отказ да бъде обезсилена заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК и ИЛ не попада в нито едната от тези две категории и следователно подадената ЧЖ срещу него се явява недопустима.
Настоящият състав на ВКС намира изводите на съда в обжалваното определение за правилни:
Жалбоподателят се позовава на това, че с предходно определение на първоинстанционния съд по същото дело е било прекратено производството по иск на “Т. Б.“АД -кредитор в производството по несъстоятелност на „Ф.-Г“ О., предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземане на банката срещу същото дружество и в последствие производството по този иск е било прекратено, доколкото същото вземане е било окончателно прието от синдика в производството по несъстоятелност- чл.637 ал.2 ТЗ. Ето защо, според жалбоподателя в този случай съдът е следвало да обезсили и заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, както и издадения въз основа на нея ИЛ. Позовава се на т.13 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Оплакванията в самата ЧЖ до ВКС, настоящият съдебен състав намира за неотносими , доколкото същите не се отнасят до правилността на обжалваното определение на САС за оставяне без разглеждане на ЧЖ срещу определението на ОС-Видин, а до законосъобразността на последното.
По отношение на определението на САС, предмет на обжалване в разглежданата ЧЖ до ВКС, настоящият състав намира същата за неоснователна, доколкото в нея, за да обоснове допустимостта на върната ЧЖ, са изложени съображения, че след като самото определение за прекратяване на производството по иска по чл.422 ал.1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба, то и определението за отказ от допълване на последното следва да подлежи на такова обжалване.
В случая, обаче, следва да се отчете, че първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по реда на чл.250 ГПК по молба за допълване. Няма и как да се разгледа по този ред молбата на „Ф.-Г“ О.-в несъстоятелност, вх.№ 3695/ 06.12.2018 г. , подадена след изтичане на срока по чл.250 ал.1 ГПК, който е започнал да тече за страната от 01.11.2018 г., когато и е връчен препис от определението за прекратяване на основание чл.637 ал.2 ТЗ на производството по иска по чл.422 ал.1 ГПК . Следователно този довод е неоснователен. Определението, предмет на обжалване с върнатата от САС ЧЖ, не е постановено във връзка с предходното определение и следователно преграждащият характер на прекратителното определение не води и до извода за разпростирането на същите характер и последици и върху определение № 164 от 07.12.2018 г. на ОС-Видин, с което е оставена без уважение молба за обезсилване на заповед за изпълнение № 1180/РЗ/ 16.08.2013 г. по ч.гр.д. №1582/13 на РС-Видин и издаден въз основа на нея ИЛ.
С оглед изложените съображения обжалваното пред ВКС определение се явява правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1492/03.05.2019 г. по в.ч.гр.д. №556/2019 на САС-5 ти с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.