3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№566
София, 09.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2773/2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],, [улица], ет.11, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Е. О., срещу определение № 1081 от 23.04.2015 г. по ч.т.д. № 1501/2015 г. на Апелативен съд – София, с което са оставени без разглеждане подадени от дружеството частни жалби срещу определенията на Софийски градски съд, VІ-16 състав, по т.д. № 4260/2014 г. за определяне на А. Г. К. за временен синдик /опр. от 22.02.2015 г./ и за определяне на В. А. Р. за временен синдик/ опр. от 23.02.2015 г./, след отказа на А. К. да встъпи като синдик на [фирма].
В частната жалба се изразява несъгласие с извода на въззивната инстанция, че с персоналната замяна на временен синдик не се допускат предварителни обезпечителни мерки, по съображения, че същността на обезпечението по см. на чл.629а е назначаването на конкретно физическо лице, овластено с точно дефинирани законови правомощия. Поддържа се, че овластяването на конкретно физическо лице за временен синдик е иманентна част от определението за допускане на предварителна обезпечителна мярка, поради което и обжалваният пред САС съдебен акт представлява определение по чл.629а, ал.1 ТЗ и според разпоредбата на чл.629а, ал.6 ТЗ подлежи на инстанционен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
При постановяване на атакуваното определение, въззивният съдебен състав правилно е преценил, че извършената от съда по несъстоятелността персонална смяна на временния синдик като предварителна обезпечителна мярка по чл.629а, ал.1, т.1 ТЗ поради това, че първоначално назначеното лице – П. В. е престанал да отговаря на изискването по чл.655 ал.2 т.7 ТЗ, не съставлява определение по първоначално допускане на посочената обезпечителна мярка. Законосъобразен е изводът, че по същество определенията на съда по несъстоятелността за персонална смяна на лицето, което ще изпълнява правомощията на временен синдик по чл.629а, ал.1, т.1 във вр. с чл.635, ал.1 ТЗ, по същество са определения по чл.657, ал.1, т.3 ТЗ. За ирелевантна е счетена непълнотата в диспозитива на определението, с което за временен синдик е бил определен А. К., изразяваща се в пропуск на съда по несъстоятелността да освободи първоначално определения обезпечителен временен синдик П. В., независимо от мотивната част на определението. Правилно решаващият състав е зачел влязлото в сила определение по чл.629а ТЗ, което е в подкрепа на извода за характера на атакуваните пред САС определения на съда по несъстоятелността за смяна на временния синдик.
Настоящият съдебен състав счита, че не биха могли да се споделят доводите в частната жалба, че след като същността на предварителната обезпечителна мярка по чл.629а, ал.1, т.1 ТЗ е назначаването на конкретно физическо лице, то обжалваният пред САС съдебен акт на съда по несъстоятелността представлява определение по чл.629а, ал.1 ТЗ, подлежащо на инстанционен контрол според разпоредбата на чл.629а, ал.6 ТЗ. Тези доводи не са съобразени с наличието на вече влязло в сила определение по чл.629а ТЗ, както и, че в случая е налице една от хипотезите, при които съдът по несъстоятелността определя персонално нов синдик поради наличие на основание за освобождаване за първоначално определения временен синдик – последният е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност /заповед № ЛС-04-23/12.01.2015 г. на министъра на правосъдието/. И в тази хипотеза се касае за служебен синдик по см. на чл.657, ал.7 ТЗ. По аргумент от чл.657, ал.4 ТЗ следва изводът, че законодателят не е предвидил инстанционен контрол на определението на съда по несъстоятелността, с което се извършва персонална смяна на синдика, на основание чл.657, ал.1, т.3 ТЗ. Наред с това, с оглед предвиденото в чл.621 ТЗ субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК, правилно въззивният съд е съобразил, че определенията, предмет на сезиращите този съд частни жалби, не попадат в обхвата на определенията по чл.274, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1081 от 23.04.2015 г. по ч.т.д. № 1501/2015 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: