О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
Гр. София, 06.10. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 1141/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Кирпикова, С. А. Кирпикова и А. К. Кирпиков, [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 33 от 08.02.2017 г. по в.т.д. № 813/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която първоинстанционното решение № 128/13.10.2016 г. по т.д.№ 62/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменено частично по отношение на присъдените в полза на касаторите обезщетения по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от Н. Кирпикова и С. Кирпикова искове срещу ЗК [фирма], за сумата над 80 000 лв. до присъдените по 100 000 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка М. Н. Кирпикова, настъпила в резултат на ПТП от 07.03.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане, както и е отхвърлен искът, предявен от А. Кирпиков срещу застрахователното дружество за сумата над 120 000 лв. до присъдените 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на неговата съпруга М. Кирпикова, настъпила в резултат на същото събитие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане.
Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени съображения молят за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени, ведно със сторените по делото разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния правен въпрос: „За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има предположение за поставяне в риск; достатъчно ли е обстоятелството, че пострадалия не е ползвал предпазен колан, тогава, когато има две увреждания, които по отделно и в съвкупност могат да доведат до смърт, от които едното би се получило дори и при поставен предпазен колан, а за другото съществува само предположение?”. По него се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, съответно обоснована.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма], чрез процесуален пълномощник ю.к. А., е представил отговор, в който поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както и че жалбата е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че на 07.03.2015 г. на главен път II-66 между [населено място] и [населено място] при управление на л.а. „Мерцедес А 160“ с рег. [рег.номер на МПС] , при движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, водачът Г. Т. Н. предизвикал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. [рег.номер на МПС] , вследствие на което настъпила смъртта на М. Кирпикова – пътник в същия. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ПТП е настъпило поради навлизане на управлявания от Г. Н. автомобил в насрещната лента за движение, в момент и на дистанция, които правят удара между двата автомобила неизбежен. Установено е, че пострадалото лице не е било с поставен предпазен колан към момента на удара. Въпреки предприетите реанимационни действия, пострадалата Кирпикова е починала на 18.03.2015 г., като причината е тежка гръдна травма, изразяваща се в двустранно счупване на множество ребра с контузия на белия дроб, което довело до тежка дихателна недостатъчност. За леталния край са допринесли и травмите на пострадалата в областта на долните крайници и главата – политравматизъм. Обсъден е механизмът на причиняване на телесните увреждания, като вещите лица са дали заключение, че счупването на двете бедрени кости е можело да се получи и при поставен предпазен колан. Възприето е мнението на вещото лице Ф., че при установената скорост от 63 км/ч на автомобила, в който е пътувала пострадалата, употребата на предпазен колан би предотвратила множество средни и тежки травми – вкл. лицево-черепни и счупвания на гръдния кош. От обясненията му е изяснено, че при наличие на поставен колан, не би било възможно да се получат травмите в горната част на тялото на пострадалата, с оглед механизма на увреждането, а евентуално такива биха настъпили само за долните крайници. Второто вещо лице д-р М. е дало подкрепящи обяснения, че ако предпазният колан е бил поставен, травмите са щели да бъдат много по-леки и то само от самия колан в областта на гръдния кош, но не биха се получили контузиите по главата и толкова тежкото увреждане на гръдния кош. Експертът е посочил, че при така установената скорост и поставен предпазен колан тежестта на травмите пада с около 70-80 %. Съдът е обсъдил и дали счупването на бедрените кости в конкретния случай би довело до мастна емболия с летален край, като с оглед обсъдените експертни мнения е достигнал до отрицателен извод.
От правна страна съдът е приел, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, а именно: извършено увреждане от водач на МПС, което е застраховано при ответното дружество, противоправно поведение и вина на увреждащия, както и причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания. При определяне размера на дължимото обезщетение и при съобразяване с ППВС № 17 от 18.11.1963 г., въззивният съд е счел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради неизползване на обезопасителен колан и в нарушение изискванията на чл.137а ЗДвП. Съобразявайки установената фактическа обстановка, въззивният съд е преценил, че съпричиняването от страна на М. Кирпикова е в рамките на 20 %, които следва да се спаднат от дължимото обезщетение, съобразно чл.51 ал.2 ЗЗД, а по отношение на неговия общ размер са възприети като справедливи размерите, определени от първата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска. Въпросът, поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 98/24.06.2013 г. по т.д.№ 596/2012 г. на ІІ т.о. и решение № 172/11.01.2017 г. по т.д.№ 2140/15 г. на ІІ т.о. При формиране на извода за принос на пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, съдът не се е ограничил само до констатацията, че той е пътувал без поставен обезопасителен колан, а е анализирал задълбочено, подробно и обосновано събраните по делото доказателства, именно за да установи, дали вредите биха били избегнати или биха настъпили в по-малък обем, ако предпазният колан е бил използван. Тезата на ищците – настоящи касатора, че едно от множеството увреждания би се получило дори и при поставен предпазен колан, а то само по себе си би довело до летален край, не е възприета от въззивния съд, в подкрепа на която преценка са изложени обосновани доводи. Изводите на съда категорично не са основани на предположения за поставяне в риск, а са изведени при обсъждане и съобразяване с конкретните, установени по делото, факти. Тяхната правилност не е предмет на преценката, която касационният съд дължи в производството по чл.288 ГПК, в този смисъл – ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, не се установяват в условията на кумулативност общият и допълнителен критерий за селектиране на касационната жалба, поддържан от касаторите – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което искането за достъп до касация се преценява като неоснователно.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 33 от 08.02.2017 г. по в.т.д. № 813/2016 г. на Пловдивски апелативен съд – втори търговски състав в обжалваната му отхвърлителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: