О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
Гр.София, 29.11.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 04.10.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1209/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на [община], чрез процесуалния й пълномощник, против определение № 38 от 02.02.3017 г. по в.гр.д.№ 378 по описа за 2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което, на основание чл.248 ГПК, е оставено без уважение искането на страната за изменение на постановеното по делото решение № 140/22.11.2016 г. в частта относно разноските, чрез присъждане на такива в размер на 8 970 лв.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и постановяване на друго, с което искането по чл.248 ГПК да бъде уважено.
Против частната жалба е депозиран писмен отговор от насрещната страна – МРРБ, чрез процесуалния й представител, със становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, в рамките на срока по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта относно разноските, съставът на въззивния съд е констатирал, че доказателствата за плащане на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 8 970 лв. са представени след последното съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, а платежното нареждане, удостоверяващо извършването на разхода, е от дата 14.12.2016 г., т.е. – след постановяване на съдебното решение. Като се е позовал на указанията в ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е посочил, че нужните доказателства не са били представени своевременно, а и към релевантния момент разходите, които се претендират, не са били направени.
Определението е правилно – обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Видно от данните по делото, към момента на приключване на устните състезания от страна на процесуалния пълномощник на [община] е бил представен само списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие с данни за уговорено възнаграждение. В него не е бил посочен, за да бъде и надлежно доказан, съобразно задължителните указания на цитираното по-горе тълкувателно решение, начинът на плащане. С молбата по чл.248 ГПК допълнително са представени фактура и платежно нареждане за извършено по банков път плащане на уговореното възнаграждение, осъществено след постановяване на решението, чието изменение се иска. Правилно въззивният съд е посочил, че разходите, сторени след постановяване на крайния съдебен акт, не могат да послужат като основание за неговото изменение по реда на чл.248 ГПК. На следващо място, поради късно извършеното плащане, изискуемите доказателствата не са били представени пред съда към момента на приключване на устните състезания, а освен това договорът за възнаграждението на процесуалния пълномощник на [община] не съответства на съдържанието, необходимо за провеждането на доказване, че претендираните от страната разноски са реално сторени, съобразно чл.78 ГПК.
По изложените съображения, съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 38 от 02.02.3017 г. по в.гр.д.№ 378 по описа за 2016 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: