4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№278
гр. София, 08.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11.04., две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2910/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] – [населено място] , с предишно наименование „В. И.“ срещу решение № 1228 от 30.05.2017 г. на САС по т.д. №469/2015 г., в частта , с която е потвърдено първоинстанционното решение № 7389 от 05.10.2016 г., постановено по гр.д. № 469/2015 г. на СГС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като погасен по давност искът на касатора срещу В. В. Д. за разликата между уважената част от 19 562,96 лева и общия размер от 45 832, 78 лева- обезщетение за неизпълнение на предварителен договор от 06.07.2007 г. и анекс от 18.09.2009 г., с предмет закупуване на лек автомобил БМВ , модел 630 Ci.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за: нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г. за допускане до касация.
От страна на ответника по иска В. В. Д. чрез процесуалния му представител е подадена втора касационна жалба срещу същото решение, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоеинстанционното решение е постановено друго, с което този касатор е осъден да заплати на ищеца [фирма] – [населено място] , с предишно наименование „В. И.“, сумата от 19 562,96 лева – обезщетение за неизпълнение на предварителен договор от 06.07.2007 г. и анекс от 18.09.2009 г. с предмет закупуване на лек автомобил БМВ , модел 630 Ci. .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е в размер над 20 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение в обжалваните части , с което е счел за неоснователни горните искове, съдебният състав се е позовал на следното:
По силата на предварителен договор сключен на 06.07.2007 г. с предмет закупуване на лек автомобил БМВ , модел 630 Ci. Ищцовото дружество се е задължило да прехвърли правото на собственост върху съответния л.а. срещу поетото с договора задължение на ответника-купувач по предварителния договор да заплаща до пълното погасяване на задълженията на трето лице – кредитополучател по договор за банков кредит за закупуването на същия автомобил , вноските от по 1328,60 евро, както и вноските по сключената застраховка „Автокаско“ за същия автомобил. За 2009 г. такава е била сключена от ищеца със застрахователна полица от 13.04.2009 г., в която е било предвидено плащането на първата вноска да стане на 27.04.2009 г.. През м. юни лекият автомобил, предмет на договора между страните, е бил откраднат. Това е наложило сключването на анекс от 18.09.2009 г., по силата на който и след кражбата ответникът остава задължен да плаща вноските по кредита до пълното му погасяване за сметка на дължимото застрахователно обезщетение по застраховката „Автокаско“.Предвидено е също така, че ако застрахователното обезщетение не бъде заплатено по вина на ищцовото дружество, договорът между страните да се счита за развален. Установено е, че вноски от страна на ответника не са правени изобщо по застраховката от 2009 г., което е било основание за застрахователя по имуществената застраховка да откаже плащане на обезщетение при извършване на кражба на застрахования автомобил.От своя страна, ответникът е преустановил плащането и на вноските за погасяване на кредита след м.октомври 2009 г., които ищецът е продължил да плаща до погасяване на целия остатък , т.е. за сумата от 28 298 евро. В последствие с покана от 15.02.2010 г. от страна на ответника договорът е бил развален от страна на ответника, поради кражба на автомобила и невъзможност собствеността върху него да му бъде прехвърлена. При това положение, съдът е счел, че е налице основание за носене на отговорност от страна на ответника за понесените от страна на ищеца вреди от неизпълнение на договора анекса към него на задължението на ответника да заплаща вноските към банката и за периода след кражбата на автомобила. Това следва и от факта, че неплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по „Автокаско“ е следствие от неизпълнението от страна на ответника и на другото му задължение по анекса-да заплаща вноските по застрахователния договор за 2009 г..
Съдът е отчел погасяването с кратката тригодишна давност по чл.111 б.Б на обезщетението за неизпълнен договор, считано от датата на плащане на всяка дължима вноска по договора за кредит от страна на ищеца и с оглед изричното и своевременно възражение от ответника е преценил, че непогасен е останал остатък от общата сума в размер на 19 562,96 лева , като вземанията изискуеми до 12.01.2012 г. са погасени по давност, поради което и искът за остатъка в размер на 35 759,63 лева следва да се отхвърли.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящите две касационни жалби са формулирани следните два въпроса: От страна на касатора –ищец: За задължението на съда да изложи собствени фактически и правни аргументи, когато потвърждава на друго основание изводите на първоинстанционния съд и от страна на касатора-ответник по иска: От кой начален момент започва да тече погасителната давност в настоящия спор при договорен краен срок за изпълнение-25.04.2011 г. и следва ли да се приеме, че този срок започва да тече от датата на плащане на претендираната сума на трето лице.
Първият въпрос не се явява обуславящ изхода по спора, доколкото се основава на твърдяно процесуално нарушение изразяващо се в липса на изложени от въззивния съд собствени фактически и правни аргументи за приетото основание за ангажиране отговорността на ответника за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно неизпълнение. Видно от гореизложеното, решаващият състав е изложил достатъчно такива и следователно подобно процесуално нарушение не е налице. Ето защо сам по себе си този въпрос е без значение за изхода по спора.
Вторият в изложението на касатора ответник е фактически такъв: основан е на фактите по конкретното дело, а не правен / т.е. по тълкуването на правна разпоредба с оглед приложението на правната норма в нея/. На второ място, така формулиран въпросът е по приложението на материалния закон, което се отнася към основанията за касиране-чл.281 т.3 ГПК, а не към тези по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация.
Следователно не се обосновава основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение по някоя от двете касационни жалба на всяка една от страните. С оглед на това, не се и дължи присъждане на разноски пред настоящата инстанция в полза на някой от жалбоподателите.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1228 от 30.05.2017 г. на САС по т.д. №469/2015 г. в обжалваните от всеки един от касаторите части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.