О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 15.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1947/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: „Полимери” АД /н/, ЕИК[ЕИК], „Полимери инвест” АД /н/, ЕИК[ЕИК] и на Д. И. Г. – синдик на „Полимери инвест” АД /н/ срещу решение № 29 от 28.01.2019 г. по в.т.д. № 553/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
Касаторът „Полимери” АД /н/, чрез процесуален пълномощник, обжалва посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 608 от 23.07.2018 г. по т.д. № 1248/2017 г. на Окръжен съд – Варна за признаване за установено по предявен от „Полимери инвест” АД /н/ иск по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ срещу „Полимери” АД /н/, по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че приетото от временния синдик и включено в одобрения от съда по несъстоятелността в производството по т.д. № 615/2016 г. на Окръжен съд – Варна списък на приетите вземания на кредиторите на „Полимери инвест” АД, вземане на кредитора „Полимери” АД /н/ в размер до 7 475 350 лв., не съществува.
В жалбата се сочат основанията за неправилност по чл.281, т.3, пр.1 и 2 ГПК, с искане за неговото касиране и постановяване на ново решение по същество за отхвърляне на иска и в тази част. Касационният жалбоподател счита, че въззивният съд не е обсъдил съдържащи се във въззивната жалба възражения, свързани с момента на узнаването, че процесните сгради и съоръжения се държат без основание от „Полимери инвест” АД и който момент съвпада с датата на подаване на исковата молба по т.д. № 2268/2013 г. – 05.12.2013 г., а не със съобщаване на решението по това дело. Твърди се нарушение на чл.57, ал.2 ЗЗД при извеждане на извода, направен въз основа на молбата на „Полимери” АД /н/ по чл.685 ТЗ относно момента на узнаване от ищеца, че държи процесните сгради и съоръжения без основание, а не въз основа на въведените в настоящото производство твърдения. Поддържа, че действията на „Полимери инвест” АД /н/ по ликвидиране на част от апортираното имущество следва да се преценяват към момента на завеждане на делото за недействителност на апорта, а не към узнаване/съобщаване/ на решението по т.д. № 2268/2013 г.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя и 2. Коя е датата/ кой е момента по см. на чл.57, ал.2 ЗЗД, от когато се счита, че получателят на една вещ държи същата без основание и следва да я върне, съответно да възстанови действителната й стойност, или получената цена за нея, ако я е отчуждил или изразходвал – датата на която е образувано делото, въз основа на което са му отпаднали правата, или датата на която му е съобщено решението по това дело. Допълнителната селективна предпоставка е основа на цитирана /приложена/ практика на ВКС.
От ответника по касация „Полимери инвест” АД /н/, чрез процесуален пълномощник, е постъпил писмен отговор, в който се твърди липса на основание за допускане на касационно обжалване. Оспорва оплакването за допуснати от въззивния съд нарушения на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, а по отношение на твърденията, свързани с датата на узнаване от страна на „Полимери инвест” АД, че държи без основание процесните сгради и съоръжения, счита, че се въвеждат за пръв път.
Касаторът „Полимери инвест” АД /н/, чрез процесуален пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, е постановено частично отхвърляне на предявения срещу „Полимери” АД /н/ иск по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ за приемане за установено, че приетото от временния синдик и включено в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите на „Полимери инвест” АД /н/ вземане на кредитора „Полимери” АД /н/ не съществува за сумата от 3 069 896 лева, представляваща разликата над 7 475 350 лева до предявения в производството по несъстоятелност размер – 10 545 246 лв. Твърди за недоказано от страна на ответника, че действията по разрушаване на сградите и съоръженията са извършени именно от „Полимери инвест” АД и за неустановено кога е сторено това. В жалбата се сочи наличие на несъответствие между оценката на подлежащите на връщане /унищожени/ вещи, определена в производството по т.д. № 2268/2013 т. на ОС-Варна и стойността, определена при апортирането им, в резултат на което не е доказана претендираната от „Полимери” АД действителна стойност. Касационният жалбоподател счита, че не са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.57, ал.2, изр.1 ЗЗД, за да е основателна претенцията на ответника в производството по несъстоятелност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: 1. „Към кой момент следва да се оценяват вещите , подлежащи на връщане – момента на апорта или към момента на узнаване на датата на връщане, въпреки липсата на идентичност на вещите; 2. Кога настъпва момента на узнаване по см. на чл.57, ал.2 ЗЗД. Счита ли се за определен точно момента на узнаването и следва ли въззивният съд да изисква от ответника да установи точния момент на узнаване, при разпределяне на доказателствената тежест и 3. Настъпило ли е обогатяване на ищеца след датата на узнаване за постановения съдебен акт, ако вещите са погинали и ако твърденията за това се основават единствено на свидетелски показания”. По първите два въпроса се твърди допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложена практика на ВКС, а по последния въпрос – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
От ответника – „Полимери” АД /н/, чрез надлежно упълномощен от синдика процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, с който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че поставените въпроси не са обуславящи, а от друга страна са относими към правилността на решението. Оспорват се и сочените от този касатор допълнителни предпоставки. По съществото на спора са развити доводи за правилност на атакуваното решение, с искане за присъждане на разноски.
Предмет на депозираната от Д. И. Г. – синдик на „Полимери инвест” АД /н/ касационна жалба е цялото въззивно решение. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил възраженията и аргументите по приложение на материалния закон, изложени в отговора на въззивната жалба. Напълно са игнорирани и доводите относно съблюдаването на съдопроизводствените правила.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за достъп до касация е посочено, че по правния въпрос – дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя, е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на практика на ВКС /приложена към жалбата/.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Полимери” АД /н/, чрез процесуален пълномощник, в който се поддържа, че въпросът е бланкетен, а от друга страна, този касатор не е бил въззивник и следователно не е сочил основания за отмяна на първоинстанционното решение, които да не са обсъдени от съда. Освен това счита, че въззивният съд е обсъдил всички доводи на „Полимери инвест” АД и е изложил свои собствени мотиви, които частично не съвпадат с тези на първата инстанция. По същество се поддържат фактически и правни доводи, напълно идентични с отговора по предходната касационна жалба, макар и в различна последователност, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания краен резултат по предявения от длъжника „Полимери инвест” АД иск по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ въззивният съдебен състав, след цялостна самостоятелна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, е приел за установено следното: С влязло в сила решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. на Окръжен съд – Варна е установено със сила на пресъдено нещо между страните, както и по отношение на синдика и всички кредитори на „Полимери” АД /н/, че извършената непарична вноска /сгради и съоръжения/ в капитала на „Полимери инвест” АД, вписана в ТР на 12.08.2011 г. , е недействителна, на осн. чл.647, ал.1, т.3 ТЗ; При предприемане на действия от страна на синдика на „Полимери” АД по установяване състоянието на активите, предмет на обявената за недействителна непарична вноска, са установени липсващи сгради и съоръжения, с пазарна стойност, определена от експертизата по посоченото дело, потвърдена и от съдебно-оценителната експертиза по настоящото дело; „Полимери” АД /н/, в качеството му на кредитор по оспореното от длъжника вземане, претендира стойността на отчуждени /след събаряне или разрушаване/ сгради и съоръжения, индивидуализирани в молбата за предявяване на вземането в общ размер на 10 545 246 лв. ; От изложените в тази молба обстоятелства в хипотезата на чл.57, ал.2, изр.1, вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е видно, че претендираното вземане е за заплащане на действителната стойност на движими и недвижими вещи, които длъжникът „Полимери инвест” АД е получил на отпаднало основание – обявена за недействителна непарична вноска в капитала на ищцовото дружество, и които длъжникът не е в състояние да върне, тъй като е отчуждил или изразходвал същите след като е узнал, че ги държи без основание; Вещите, чиято стойност се претендира от кредитора „Полимери” АД/н/ са индивидуализирани в молбата за предявяване на вземането по вид и стойност, с приложения към нея /описи; констативен протокол от 16.09.20014 г. за липсващи сгради, съставен от служители на Община Девня и съдебно-оценителна експертиза, приета в производството по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ/. Апелативният съд е констатирал, че в решението на ОС-Варна, с което е уважена исковата претенция по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, са посочени сгради със същите идентификатори като посочените в приложенията към молбата за предявяване на вземането като ликвидирани сгради, констатирани като липсващи и в протокола от 16.09.2014 г., а липсващите технически съоръжения в молбата за предявяване на вземането и в приложенията към отговора на исковата молба са идентични с част от съоръженията, предмет на обявената за недействителна непарична вноска /подробно коментирани и съпоставени в мотивите към атакувания съдебен акт/. Изтъкнато е и, че с определение от 23.01.2018 г. първоинстанционният съд е приел, че действителната стойност на процесните сгради и съоръжения, доколкото са част от обявената за недействителна непарична вноска, е установена в производството по т.д. № 2268/2013 г. на ОС-Варна като елемент от основанието на иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. В това производство стойността на вещите е определена към момента на вписване на непаричната вноска в ТР, т.е. към момента на получаване на вещите и това е моментът, към който се определя действителната стойност на получената без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание вещ, която в последствие е погинала, отчуждена или изразходвана. Въззивният съдебен състав се е позовал и на практика на ВКС в този смисъл – решение по гр.д. № 1714/2011 г., четвърто г.о.
По отношение датата на узнаване от страна на ищеца за обявяване недействителността на апорта, са отчетени твърденията на кредитора – ответник, обективирани в молбата за предявяване на процесното вземане, а именно, че ищецът е разрушил недвижимите и движими вещи и се е разпоредил с материалите от тях след като е узнал, че ги държи без основание по силата на съдебното решение по т.д. № 2268/2013 г. на ОС-Варна. Именно въз основа на тези твърдения се претендира вземане в размер на действителната стойност на вещите – чл.57, ал.2, изр.1 и те определят и предмета на делото. За дата на узнаване на решението е посочена 19.06.2014 г. – с изтичане на срока за получаване на решението. След тази дата ищецът е недобросъвестен и дължи действителната стойност на съборените сгради и съоръжения.
След преценка на констативния протокол, съставен от Община – Девня, констатациите на съдебно-техническата експертиза, събраните свидетелски показания и съдебно-оценителната експертиза по т.д. № 2268/2013 г. на ОС-Варна, извършила оглед на 12.03.2014 г., апелативният съд е извел извод, че недвижимите имоти по приложение № 1 към молбата по чл.685 ТЗ, с изключение на сграда – подстанция с КИ 20482.505.486.50, са били съборени към датата на депозиране на експертизата по посоченото дело /приложено/ – 27.03.2014 г., което е потвърдено и от съдебно-оценителната експертиза в първоинстанционното производство. Поради това не би могло да се търси тяхната действителна парична равностойност. По отношение на иска за недължимост на паричната равностойност на нарязаните и липсващи съоръжения в приетия общ размер от 3 119 264 лв., въззивният съдебен състав е посочил установените като несъществуващи към 27.03.2014 г. съоръжения в размер на 467 000 лв. Общата стойност на съборените сгради и нарязани съоръжения преди постановяване на решението по т.д. № 2268/2913 г. е определена в размер на 7 475 350 лв., за който предявеният отрицателен установителен иск е счетен за основателен. За разликата до пълния размер на вземането, или за 3 069 914 лв. искът е приет за неоснователен. Последният извод е основан на конкретни свидетелски показания /подробно обсъдени/, чрез които е установено, че ищецът е извършил нарязване на конкретните съоръжения за скрап и изнасяне на материалите от завода след м.май 2014 г. Този извод е обосновал отмяна на първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за сумата 3 069 914 лв.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания от касаторите съдебен акт.
Поставеният от касационните жалбоподатели „Полимери” АД /н/ и от синдика на „Полимери инвест” АД /н/ процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди възраженията и доводите във въззивната жалба и да изведе собствени изводи в мотивите към решението, не е разрешен в отклонение от цитираната и приложена практика на ВКС. Това е видно от подробните мотиви към обжалваното решение, обективиращи фактическите и правни изводи по спора на апелативния съд. Що се касае до възраженията на „Полимери” АД /н/, поддържани във въззивната жалба и свързани с момента на узнаването – че процесните сгради и съоръжения се държат без основание от „Полимери инвест” АД /н/ от момента на образуване на т.д. № 2268/2013 г. – 05.12.2013 г., а не от влизане в сила на решението по това дело – 04.07.2014 г. /както е приел ОС- Варна/, не би могло да се възприеме, че те не са преценени от Апелативен съд – Варна. Обосноваването на този въпрос е и пряко съотносимо към правилността на извода на въззивния съдебен състав относно възприетия от него момент на узнаване – съобщаване на решението, с което е уважен иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Освен това, следва да се има предвид, че посочените възражения са въведени едва с въззивната жалба, а не както необосновано се поддържа от този касатор – с отговорите на исковата молба и на допълнителната искова молба. Що се отнася до формулирания по същия начин процесуалноправен въпрос и в жалбата на синдика на „Полимери инвест” АД /н/, то следва да се отрази, че е некоректно поставен, доколкото от него не е депозирана въззивна жалба, нито отговор на подадената от „Полимери” АД/н/ въззивна жалба.
Въпросът, свързан с момента, от който се счита, че получателят на една вещ я държи без основание и следва да я върне, съответно да възстанови действителната й стойност, ако я е отчуждил или изразходвал, не удовлетворява основния селективен критерий. Отговорът на този въпрос предпоставя извършване на проверка за законосъобразност на атакуваното от касатора „Полимери” АД /н/ въззивно решение, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Дори и да се счете, че след конкретизиране, въпросът установява общата предпоставка за достъп до касация, той не би могъл да се възприеме като единствено обуславящ, т.к. при постановяване на въззивното решение съдът е съобразил предмета на делото по предявения отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ, предопределен от твърденията в молбата за предявяване на процесното вземане. Последното е изрично отчетено от апелативния съд, вкл. и чрез позоваване на относима практика на ВКС по чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр.86/2017 г./.
Не е налице и бланкетно поддържаното от касационния жалбоподател „Полимери” АД /н/ самостоятелно основание за достъп до касация.
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК, е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, който може да се констатира, без необходимост от извършване на същинска касационна проверка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил отменен или изменен закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Съобразно посочените критерии, атакуваният съдебен акт не би могъл да се определи като очевидно неправилен.
Въпросите, поставени от касатора „Полимери инвест” АД /н/ не съответстват на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос/ макар и неточно формулиран – относно „датата на връщане” на вещите и при липса на конкретни мотиви/ е основан на доводи за липса на идентичност на вещите, каквато не е установена, нито коментирана при постановяване на атакуваното решение. Затова и въпросът не би могъл да се прецени като обуславящ за изхода на делото.
По отношение на първата част от въпрос № 2 – кога настъпва момента на узнаване по реда на чл.57, ал.2 ЗЗД, са относими съображенията, изложени по-горе във връзка с поставен от първия касатор идентичен въпрос. Що се отнася до разпределяне на доказателствената тежест за факта на узнаването, въпросът в тази част е изцяло неотносим, доколкото във въззивното производство липсват такива доводи от страна на въззиваемия. Независимо от това, въпросът е основан на неточно интерпретиране на мотивите на въззивния съд, както и на мотиви на първата инстанция във връзка с връчена покана на ищеца, които не са възприети от АС-Варна.
Третият въпрос не притежава характеристика на правен, доколкото е фактологично обоснован, а и твърдението на касатора за установяване погиването на вещите единствено въз основа на свидетелски показания, не съответства на данните по делото и на изведената от апелативния съд решаваща правораздавателна воля.
Независимо от неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване на „Полимери инвест” АД /н/ и на синдика на това дружество, разноски на ответника по тези жалби – „Полимери” АД /н/ не следва да се присъждат. Исканията по чл.78, ал.3 ГПК за сумата от по 137 141.47 лв. – договорено адвокатско възнаграждение, са основани на едни и същи документи: договор за правна защита и съдействие № 002/07.03.2019 г. , фактура № [ЕГН]/18.03.2019 г. и платежно нареждане от 21.03.2019 г. Освен това, както във фактурата, така и в пл.нареждане не е конкретизирано основанието за фактуриране/плащане – по кой договор за правна защита е възнаграждението и не би могло да се извежда извод в тази насока само въз основа на съвпадението на размера на сумата с тази, посочена в договора за правна защита.
При този изход на делото, касаторите „Полимери” АД /н/ и „Полимери инвест” АД /н/ следва да заплатят по 30 лв. – държавна такса по сметка на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 29 от 28.01.2019 г. по в.т.д. № 553/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Полимери” АД /н/ да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 30 лева, по сметка на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА „Полимери инвест” АД /н/ да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 30 лева, по сметка на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: