Определение №231 от 43213 по ч.пр. дело №613/613 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 231

София, 23.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 613/2018 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Й. Г. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 314 от 28.12.2017 г. по т.д. № 2564/2017 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от Г. искова молба за отмяна на решение № 982/29.10.2012 г. по арб.дело № 982/2012 г. на арбитър ad hoc Б. Г..
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че при постановяването му не е съобразена разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗМТА относно началото на тримесечния срок за предявяване на иск за отмяна на арб.решение, а именно от получаването на решението. Узнаването на решението, дори и при възпроизвеждане на диспозитива му в друг документ, не може да се приравни на получаването му. След като атакуваното арб.решение е връчено на ищцата едва на 14.09.2017 г. на упълномощения от нея адвокат, на адреса на арбитъра, то би следвало да се изведе извод за спазване на преклузивния срок при депозиране на 18.10.2017 г. на исковата молба за отмяната му. По съображения, изложени в частната жалба, се претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на същия състав на ВКС за произнасяне по съществото на спора.
Ответникът по частната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си, твърди правилност на атакуваното определение. Счита, че спрямо датата на връчване на покана за доброволно изпълнение – 01.03.2016 г., заедно с копие от издадения от СГС изпълнителен лист, в който е възпроизведен осъдителния диспозитив на арб.решение, подадената на 18.10.2017 г. исковата молба по чл.47 ЗМТА е просрочена и правилно е оставена без разглеждане. Допълнително поддържа, че с оглед извършените в изпълнителното производство плащания, е преразгледан статуса на кредита на ищцата и е прието, че той е погасен в пълен размер. Поради това е безпредметно да се иска отмяна на арб.решение, отнасящо се за погасен дълг. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо развитието на делото определение, постановено от състав на ВКС, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.
За да постанови атакуваното определение, с което е приета за просрочена депозираната от Д. Г. искова молба за отмяна на процесното арбитражно решение, предходният състав на ВКС, I т.о. е преценил релевантните към допустимостта на исковата молба доказателства : изпращането на съобщение до ищцата /ответник в арб.производство/, заедно с препис от постановеното на 29.10.2012 г. арбитражно решение, с два опита за връчване на единствения, посочен от длъжника адрес, при неоткриване на адресата; връчването на покана за доброволно изпълнение лично на Г. на 01.03.2016 г., в която са посочени основанието за издаване на изпълнителния лист, при точно възпроизвеждане на диспозитива на арб.решение, постъпили по образуваното изп.дело плащания.
Преценката на тези доказателства е обосновала извод, че ищцата е била уведомена за постановеното срещу нея арбитражно решение най-късно на 01.03.2016 г., а връчването след тази дата на копие от решението на упълномощен от нея процесуален представител не променя релевантния за срока по чл.48, ал.1 ЗМТА момент. Спрямо този момент, подадената на 18.10.2017 г. исковата молба за отмяна на арбитражното решение е счетена за просрочена, поради което е оставена без разглеждане.
Атакуваното определение е правилно. При постановяването му са отчетени конкретните данни, съдържащи се в приложеното арбитражно дело № 982/2012 г. на арбитър ad hoc Б. Г., както и представените с отговора на исковата молба доказателства за връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 20158240400178 на ЧСИ рег.№ 824, с посочване на основанието за издаване от СГС на изпълнителен лист и възпроизвеждане на диспозитива на осъдителното арб.решение. За начален момент на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок правилно е счетена датата 01.03.2016 г., когато ищцата лично е получила поканата за доброволно изпълнение. Именно от посочения /най-късен/ момент следва да се приеме, че ищцата реално е узнала за арбитражното решение. В този смисъл е и практиката на ВКС по приложение на чл.48, ал.1 ГПК, съдържаща се в приложените с исковата молба решение по т.д. № 1194/2011 г. и решение по т.д. № 1229/2016 г. на II т.о. Не без значение е и предвиденият в т.18.4. от Общите условия към сключения между страните договор за револвиращ заем ред за връчване на съобщения в рамките на арбитражното производство, както и предпоставките за фингирано връчване.
Упълномощаването, от страна на ищцата, на адвокат с правата по пълномощното от 12.09.2017 г., вкл. и с правото да му бъде връчено арбитражното решение и отбелязването върху самото арб.решение за осъществено връчване на 14.09.2017 г. не биха могли да обосноват извод за друг начален момент на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, както е възприето и в съобразителната част към атакуваното определение. Тези процесуални действия на ищцата са извършени след реалното узнаване на арбитражното решение, съответно след погасявания на част от вземането на взискателя, поради което доводите в частната жалба не могат да бъдат споделени.
По изложените съображения, обжалваното определение на предходния касационен състав следва да бъде потвърдено. Затова ВКС, състав на второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 314 от 28.12.2017 г. по т.д. № 2564/2017 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top