5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№565
София19.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 296/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. М., чрез процесуалния му пълномощник адвокат М. К., срещу решение № 17418 от 10.10.2014 г. по гр.д. № 10608/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „г” състав, с което е потвърдено решение № 67- II-14 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 21291/2012 г. на Софийски районен съд, 67 състав. С посоченото решение е уважен предявеният от С. Г. Д. иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.535 ТЗ и е признато за установено, че Г. М. дължи на ищеца сумата 12 500 евро по запис на заповед от 23.12.2009 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства по делото и оплакванията във въззивната жалба, както и допуснати нарушения на материалния закон – чл.535 ТЗ и чл.536, ал.1 ТЗ. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на процесуалноправни въпроси относно правилното приложение на чл.269 ГПК и относно задължението на въззивния съд по чл.235, ал.2 ГПК да обоснове решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
К. е поставил и следните правни въпроси: „1. Относно необходимите реквизити на записа на заповед, за да се приеме, че е редовен от формална страна и в частност редовен ли е запис на заповед, чийто текст е съставен в различно време и подписът на издателя е поставен преди попълването на данните на поемателя; 2. Допустими ли са гласни доказателства за установяване на начина на изготвяне на записа на заповед и за установяване на връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение между страните като основание за неговото издаване; 3. От значение ли е за решаването на спора връзката между издадения запис на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и как се разпределя доказателствената тежест и 4. Следва ли при направени лични възражения от страна на издателя – ответник за обезпечителен характер на подписан и непопълнен запис на заповед, ищецът да носи доказателствената тежест за установяване на съществуващи между страните каузални отношения, от които да произтича задължение за плащане от страна на издателя”. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решения на ВКС, Търговска колегия, постановени по следните търг. дела: т.д. № 672/2010 г., т.д. № 564/2011 г. и по т.д. № 49/2010 г. Твърди се и противоречиво разрешаване на тези въпроси от съдилищата, с позоваване на три решения на различни районни съдилища, за които няма данни за влизането им в сила.
Ответникът по касация С. Г. Д., чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. Д., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита жалбата за неоснователна. Съображения са развити в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд е приел, че представеният по делото запис на заповед, с издател ответника, е валиден и е породил целените правни последици – породило се е задължението на издателя – платец към ищеца – поемател за заплащане на сумата 12 500 евро. Въз основа на графическата експертиза е счетено за безспорно издаването на ценната книга от ответника, и наличието на безусловно задължаване за плащане на посочената сума, което е направено в предвидената в чл.535 ТЗ форма и съдържание. Според съда, ирелевантно за спора е кой е изпълнил текста на процесния запис на заповед, а последният, като едностранна правна сделка не се нуждае от основание. В тази насока въззивният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на ответника. Решаващият съдебен състав е препратил изрично и към мотивите на първата инстанция в частта, в която са анализирани събраните доказателства и с оглед изложени допълнителни съображения е направил извод за правилност на изводите за основателност на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
По процесуалноправните въпроси, свързани със задължението на въззивния съд за преценка на доказателствата по делото, произнасяне по оплакванията в жалбата и излагане на собствени мотиви при решаване на материалноправния спор по същество, липсват данни за допуснато отклонение от задължителните постановки по т.19 от ТР № 1/2001 на ОСГК на ВКС. Посоченото тълкувателно решение е приложимо в тази част и при действието на ГПК от 2007 г., при съобразяване на изрично предвидената процесуална възможност по чл.272 ГПК за препращане към мотивите на първата инстанция.
Материалноправните въпроси относно връзката между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение и процесуалноправните въпроси относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и допустимостта на гласни доказателствени средства, не биха могли да се определят като обуславящи за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, липсва изрично произнасяне в съобразителната част към решението по наличието на каузално правоотношение между страните и издаване на записа на заповед с обезпечителна цел. От друга страна, възражението на ответника за недължимост на сумата поради липса на основание за издаване на менителничния документ, съставлява общо оспорване на вземането на ответника и не променя предмета на делото, а именно установяване дължимостта на сумата по издадения запис на заповед, послужил като документ по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е и т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. С постановяване на това тълкувателно решение е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата, в това число и на ВКС, поради което не се налага обсъждане на представените от касатора преписи от решения на ВКС, предхождащи тълкувателното решение. Що се касае до доказателствата за съществуващо правоотношение по договор за изработка между търговски дружества, представлявани от страните по делото, те не биха могли /дори и при подробно обсъждане от въззивния съд/ да формират извод за обезпечаване на вземането на изпълнителя с менителничния документ. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. № 274/2012 г. на ВКС, II т.о., в което е прието, че менителничното правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица.
Останалата част от поставените от касатора материалноправни въпроси са основани изцяло на поддържаните в производството по делото твърдения за невалидност на ценната книга поради съставянето й в различно време и полагане на подписа на издателя преди попълване на данните на поемателя, които твърдения обаче не са възприети от решаващия съд. По същество тези въпроси са мотивирани с поддържаните основания за касиране, но следва да се има предвид направеното в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС разграничение на основанията за допускане на касационно обжалване от общите основания по чл.281, т.3 ГПК, както и невъзможността касационната инстанция да преценява правилността на атакуваното въззивно решение в стадия по селектиране на жалбите.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 2 560 лв. по представения договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка и съобразно списъка по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 17418 от 10.10.2014 г. по гр.д. № 10608/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „г” състав.
ОСЪЖДА Г. Б. М. да заплати на С. Г. Д. сумата 2 560 /две хиляди петстотин и шестдесет/ лева – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: