О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр. София, 23.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 17 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ търг.дело № 1564 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на особения представител на Л. П. Ш. срещу решение № 578/12.03.2018 г. по в.т. дело №2315/2017 г. на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен установителният иск , предявен след издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК , по реда на чл.422 ал.1 ГПК от страна на „БАНКА ДСК”ЕАД- София срещу касатора, за сумите от 15 602,37 лева, общо-възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода до 02.12.2011 г. , основан на договор за ипотечен кредит от 20.09.2007 г.и анекс към него от 05.08.2010 г. и 130 лева-такси по заема.
Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон и недопустимост на обжалваното решение като произнесено по непредявен иск.
Като основания за допускане до касация се сочи противоречие на обжалваното решение с посочената практика на ВКС/две решения, постановени по реда на чл.290 ГПК/ по въпросите: за допустимостта по предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК , основан на предсрочна изискуемост на вземанията по договор за банков кредит да бъде уважен само за дължимите вноски с настъпил падеж, ако се установи липсата на редовно обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника и дали условие за уважаването на такъв иск за дължимите вноски с настъпил падеж е разграничаването на последните със заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, в извлечението от счетоводните книги и в ИМ по иска по чл.422 ГПК.
С оглед висящността на производство по тълкувателно дело № 8/2017 на ОСГТК на ВКС, което обхваща и спорните въпроси по настоящото дело и съгласно чл.292 ГПК, производството по настоящото дело е било спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №8/2017 г.. С ТР №8/17 от 02.април 2019 г. ОСГТК на ВКС се е произнесъл и по двата въпроса, поради което и производството по настоящия спор следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че от събраните доказателства се установява, че на 20.09.2007 г. между „Банка ДСК”ЕАД и Л. Ш. и Й. Д. Ш. е сключен договор за банков кредит по чл.430 ТЗ за сумата от 211 000 лева. В последствие с два анекса, последният от 05.08.2010 г. е предоговорен размер от 216 000 лева с 18 месечен гратисен период, през който кредитополучателите следва да заплащат вноски по погасяване на възнаградителната лихва , съобразно приложения към споразумението погасителен план. От ЗСчЕ е установено, че от страна на ответника са останали непогасени на падежа вноски по последното задължение до размера на сумата, за която искът е уважен. Съдът е счел, че за уважаването на иска за същите не е пречка липсата на редовно обявена предсрочна изискуемост на целия кредит, нито липсата на разграничаване на вноските с настъпил падеж със заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК и в ИМ по иска по чл.422 ГПК.
С ТР №8/17 от 02.април 2019 г. ОСГТК на ВКС се е произнесъл и по двата обуславящи изхода по спора правни въпроси като е постановил, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
С оглед изложеното и доколкото обжалваното въззивно решение е напълно в съответствие с цитираното ТР, което представлява задължителна практика на ВКС, то липсва основание за допускане до касация.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по касационна жалба от страна на особения представител на Л. П. Ш. срещу решение № 578/12.03.2018 г. по в.т. дело №2315/2017 г. на САС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 578/12.03.2018 г. по в.т. дело №2315/2017 г. на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.