О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София, 26.06.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 24 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело № 2277 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 3795 от 22.04.2019 г., подадена от „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, в която се иска изменение на постановеното определение № 227 от 15.04.2019 г. по т.д. № 2277/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските, като присъдените в полза на процесуалните представители на ответниците по касация на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатски възнаграждения бъдат изцяло отменени, поради липса на законовите предпоставки за присъждането им, а в условията на евентуалност – намалени, поради релевирано възражение за прекомерност с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Насрещните страни по молбата – „Хидрострой Билд“ ООД и „Оувърсийз Проджект Кампъни“ ООД – в несъстоятелност (с предишно наименование „Уест Пропъртиз интернешенъл“ ООД), по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не изразяват становище по нея.
В срок е постъпило становище от Т. Г. Т. и С. Л. А.-Т., чрез процесуалните им представители. Считат, че, доколкото разноските за касационната истанция са правилно определени и присъдени, молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Съображения в тази насока са развити в постъпилия писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С посоченото определение № 227 от 15.04.2019 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 761 от 30.03.2018 г. по т.д. № 6639/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с това определение ВКС се е произнесъл и по направените разноски по делото пред касационната инстанция.
Ответниците по касация – Т. Г. Т. и С. Л. А.-Т., са били представлявани съответно от адв. В. Х. Б. и адв. Н. А. Б. при условията на оказвана безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗАдв. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗАдв е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от ЗАдв, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че доверителят е близък на адвоката.
В настоящия случай, още с отговора на касационната жалба са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между ответниците по касация и представлявалите ги в касационната инстанция адвокати, в които изрично е посочено, че не се договаря възнаграждение, доколкото правната помощ се оказва безплатно в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗАдв. Поради това, неоснователни са доводите на настоящия молител, че липсва изрично посочване на конкретната хипотеза на която се оказва помощта, както и че качеството „близък“ на предоставящия помощта адвокат следва да бъде доказана.
Неоснователно се явява и релевираното възражение, че присъдените адвокатски възнаграждения са прекомерни. В настоящия случай, с оглед цената на предявените искове и основанието на което се оказва правната помощ, възнаграждението за процесуалните представители на ответниците по касация е определено съгласно правилата на 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 6 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Определеният от настоящия състав размер на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв не надвишава минимално предвидения съобразно горепосочените разпоредби размер за една съдебна инстанция. Въпросът за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК възниква при възнаграждения, надхвърлящи минималния размер на адвокатските възнаграждения по цитираната наредба, какъвто не е разглежданият случай.
С оглед изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, чрез процесуалния му пълномощник, молба за изменение на определение № 227 от 15.04.2019 г. по т.д. № 2277/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: