О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр. София, 04.09.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.дело № 1461/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1644 от 18.03.2019 г., подадена от С. Г. С. – лично и като пълномощник на С. И. С., срещу разпореждане № 226 от 18.02.2019 г., постановено по в.ч.т.д. № 670/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е върната частна жалба с вх. № 3872 от 25.06.2018 г. против разпореждане № 750 от 29.05.2018 г., постановено по същото дело, поради неотстраняване в срок на посочените нередовности.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното разпореждане е недопустимо, постановено в нарушение на закона, необосновано и неправилно. Считат, че молбата в изпълнение на дадените указания е депозирана в срок, като приложение следвало да намери чл. 62, ал. 2 ГПК.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от „Уникредит Булбанк“ АД, с който се изразява становище за нейната недопустимост, евентуално се твърди неоснователност на жалбата по изложените в отговора съображения.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че обжалваното разпореждане е недопустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл. 262 ГПК във вр. с чл. 275 ГПК да следи за редовността на частната жалба, подадена срещу неговия акт.
Разгледано по същество, постановеното от Апелативен съд – Варна разпореждане, с което е върната частна жалба с вх. № 3872 от 25.06.2018 г. против разпореждане № 750 от 29.05.2018 г. по ч.в.т.д. № 670/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, е правилно, по следните съображения:
С обжалваното разпореждане е върната молба с вх. № 1792 от 22.03.2018 г. за възстановяване на пропуснат срок, поради неотстраняване в срок на констатирани в същата нередовности. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба с вх. № 3872 от 25.06.2018 г. След администриране, частната жалба е изпратена на ВКС по компетентност.
С разпореждане № 248 от 21.12.2018 г. на председателя на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС жалбата е върната на администриращия съд поради констатирани нередовности. С разпореждане № 11 от 03.01.2019 г. съдията-докладчик е оставил без движение частната жалба, като е указал на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за представителната власт на С. С. по отношение на С. С. по смисъла на чл. 32, т. 2 ГПК, както и доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Разпореждането е връчено на жалбоподателите на 28.01.2019 г.
На 12.02.2019 г. в деловодството на търговско отделение на Апелативен съд – Варна, е постъпила молба с вх. № 913, подадена от С. и С. С., адресирана до „Софийски … съд“ по „ч.гр.д. № …“ и съдържаща искания за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ.
С атакуваното разпореждане от 18.02.2019 г. постановено по в.ч.т.д. № 670/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, съдията-докладчик е върнал частната жалба, доколкото е приел, че дадените указания не са изпълнени в указания едноседмичен срок.
Принципно правилни са твърденията на жалбоподателите, че съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път. Предложение второ на цитираната разпоредба не може да намери приложение в настоящия случай, доколкото макар и адресирана до неуточнен софийски съд, молбата е постъпила в съда, за който е предназначена. Следва да се съобрази обаче, че от съдържанието на молбата (постъпила по пощата заедно с документи по други дела, с пощенско клеймо – 04.02.2019 г.), за която се твърди, че е в изпълнение на дадените указания за отстраняване на констатираните в частна жалба с вх. № 3872 от 25.06.2018 г. нередовности, по никакъв начин не може да се установи, за кое конкретно дело се отнася. Текстът й се изчерпва с кратко съчетание от печатен и ръкописен текст на бланкетно формулирани процесуални искания по чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 95 ГПК с посочени приложения, които в действителност липсват. Поради това, настоящият състав приема, че изводът на съдията-докладчик за неизпълнение в срок на дадените указания е правилен, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството и постановеното по в.ч.т.д. № 670/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна разпореждане № 426 от 26.03.2019 г., с което е счетено за целесъобразно държавната такса за настоящото производство да бъде събрана при условията на чл. 77 ГПК, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на Върховен касационен съд държавна такса по чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 15 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 226 от 18.02.2019 г., постановено по в.ч.т.д. № 670/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА С. Г. С., с ЕГН: [ЕГН] и С. И. С., с ЕГН: [ЕГН], да заплатят по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. на основание чл. 77 ГПК във вр. с чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: