О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. София, 28.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2350/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Н. Н. срещу решение №1222 от 17.05.2018 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №546/18 г., В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение от 03.11.2017 г. по гр.д. № 15087/17 г. на СГС І-15 с-в , въззивният съд е отхвърлил иска на касатора срещу ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП на 09.06.2015 г. за разликата от 6000 лева до 20 000 лева . В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са правилата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– ППВС4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК,.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд по жалба на застрахователя-ответник по иска по чл.226 КЗ/отм./ е приел, че при ПТП на 09.06.2015 г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. Рено-Меган с рег. [рег.номер на МПС] , Д. И. Е. , чиято гражданската отговорност на водач на МПС е била застрахована в ответното дружество на ищцата са били причинени описаните в ИМ увреждания. Основанието за отговорността на ответника е установено със СПН от частично влязлото в сила съдебно решение на първоинстанционния съд, в осъдителната част до размера на присъденото с него обезщетение от 3 000 лева, за която същото не е било обжалвано.
При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид вида и тежестта на нараняванията получени от ищцата в следствие на пътния инцидент-охлузване на левия лакът и контузия на лявото коляно с разтягане на колатералните връзки.На ищцата е била поставена ортеза за 40 дни, през който период същата е търпяла болки и битов дискомфорт. Съдът е преценил, на база приетите доказателства, че травмата е с лек характер, при липса на болничен престой и медицинска интервенция и при пълно възстановяване на ищцата, която е била 17 годишна по време на ПТП. Взето в предвид от съда е и проявеното психологическо неразположение-страх от самостоятелно пресичане на улици. При всички изложени съображения е определен общ размер от 6 000 лева, до който искът е счетен за основателен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос: За критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди и дали конкретният размер на същото следва да съответства на конкретните обстоятелства, наведени като основание на иска..
Твърди, че по този въпрос, обжалваното въззивно решение е в противоречие с посоченото ППВС.
Настоящият състав на ВКС намира, че евентуален отговор на така формулирания правен въпрос би се отразил на крайния резултат по настоящия спор, само ако се основава на процесуално нарушение, каквото не е налице в случая: въззивният съд е изложил мотиви в решението си, в които обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и изложил съображения за това, защо счита съответният размер за достатъчен. С оглед правна прецизност, следва само да се има в предвид, че това, дали конкретният размер при конкретните факти по делото е справедливо определен, е въпрос по същество на спора, по който в настоящата фаза от касационното производство, ВКС не се произнася. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в настоящото производство, в размер на 300 лева- юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПрП, доколкото са налице предпоставките за това.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№1222 от 17.05.2018 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №546/18 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. Н. Н. да заплати на ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ”АД-София сумата от 300 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.