О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
Гр.София, 20.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1663/2016 год.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. – ПС- Б ЕАД [населено място], против определение от 16.03.2016 г. по в.ч.т.д.№ 35/2016 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя, представляван от изпълнителния си директор А. Д. А., за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса по частна касационна жалба с вх.№ 1189 от 14.03.2016 г. в размер на 15 лв.
В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, поради което се претендира отмяната му. Твърди се, че приложението на разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК неправилно и дискриминационно е стеснено от страна на апелативния съд само до страните, които са физически лица. По този начин се препятства конституционния достъп на страната до правосъдие по независещи от нея финансови причини, за които са отговорни финансово-икономическата криза и самата държава.
Насрещната по жалбата страна – НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД [населено място], не изразява становище по частната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. По същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Относно възможността за освобождаване на страна по делото – юридическо лице – от задължението да внесе държавна такса по подадена въззивна /респ. частна/ жалба, съответно по приложението на чл.83 ал.2 ГПК, има трайно установена, безпротиворечива практика на ВКС – вж. Определение № 78/31.01.13 г. по ч.т.д.№ 595/12 г. на ІІ т.о., Определение № 755/14.11.2013 г. по ч.т.д.№ 4049/2013 г. на ІІ т.о., Определение № 581/13.09.13 г. по ч.т.д.№ 2906/13 г. на І т.о., Определение № 651/12.11.15 г. по ч.т.д.№ 3157/15 г. на ІІ т.о., Определение № 276/24.06.2016 г. по ч.т.д.№ 1365/16 г. на І т.о. и пр. Цялата практика е в смисъл, че нормата на чл. 83 ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие /а не обратното – ограничаваща този достъп/. Приложима е само по отношение на физическите лица, за които е удостоверено по реда на чл. 83 ал. 2 т. 1 – т. 7 ГПК, с оглед тяхната възраст, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, имущество и доходи, вкл. на членовете на семейството им, че нямат достатъчно средства да заплатят дължимите от тях такси и разноски. Търговските дружества и изобщо юридическите лица не са адресати на социалната политика на държавата, като в тази област липсва основание за еднакво третиране на физическите и юридическите лица. Невъзможността за извършване на текущи плащания от регистрирани търговци, включително за държавна такса, независимо от причините за това, създава за тях задължение в 30 дневен срок да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност /вж. чл. 626 ал. 1 ТЗ/, в която хипотеза са освободени по силата на закона от предварителното внасяне на такси. Липсата на средства за извършване на дължимите плащания от страна на търговско дружество има правно значение единствено в производството по несъстоятелност.
Обжалваното определение на въззивния съд е в посочения по-горе смисъл и изцяло съответства на закона и практиката по прилагането му, поради което следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ ТО
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.03.2016 г. по в.ч.т.д.№ 35/2016 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Е. – ПС- Б ЕАД [населено място] с правно основание чл. 83 ал. 2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: