О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр. София, 29.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2327 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба от процесуалния представител на Ю. Г. С. срещу определение № 285 от 10.07.19 г. по в.т.дело №303/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е постановен отказ да се измени въззивно решение № 205 от 04.07.2018 г. по същото дело в частта за разноските, като отмени присъдените в полза на въззиваемата страна Н. В. К. разноски в размер на 2300 лева-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на страната пред въззивната инстанция.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Счита, че неправилно въззивният съд се е произнесъл по молбата от негова страна като е отказал да редуцира размера на възнаграждението за процесуално представителство, съгласно чл.78 ал.5 ГПК.
Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор и не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2 , изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , с което е постановен отказ по реда на чл.248 ГПК да измени постановеното въззивно решение в частта за разноските,съдът е приел, че със своевременно подадена / преди даване ход на устните състезания във въззивната инстанция/ молба от страна на въззиваемата страна е поискано съдът да присъди в тежест на въззивника направените от първата разноски пред тази инстанция в размер на договорен и платен адв.хонорар в размер на 2300 лева. Молбата има характеристики на списък по чл.80 ГПК, а самото пълномощни и договор за правна помощ изрично е отбелязано плащането в брой на договореното възнаграждение. Съдът е счел за неоснователна молбата да се редуцира размерът на възнаграждението за процесуално представителство на основание чл.78 ал.5 ГПК, доколкото при цена на иска от 25 000 евро минималният размер по НМРАВ възлиза на 1997 лева, а от друга страна делото не е по спор , който да се явява с ниска фактическа и правна сложност.
Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. напълно споделя изложените по-горе съображения на въззивната инстанция. С оглед изричното оплакване, че съдът е следвало задължително да приложи разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК, при положение, че възражението в тази насока е изрично и своевременно направено от страна на въззивника, то следва да се вземе в предвид, че това не е достатъчно за да бъде и основателно-цитираната процесуална разпоредба изисква още позоваването и установяването, че така договореният размер на възнаграждението за процесуално представителство е прекомерно висок спрямо фактическата и правна сложност на делото, което в случая правилно е счетено, че е налице.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 285 от 10.07.19 г. по в.т.дело №303/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.