О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
Гр. София, 01.04. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 26.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 1433/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 454 от 25.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5430/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение от 14.05.2018 г. по гр. д. № 16377/2015 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 7 състав в обжалваната от касатора част, а именно за разликата над 5 000 лв. до 35 000 лв., присъдени в полза на И. Ц. Ц., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, като обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.12.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от посочената дата до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, за което се развиват подробни съображения. Моли се същото да бъде отменено като неправилно и предявеният иск за сумата над 5 000 лв., на колкото се оценява справедливото обезщетение, да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на въпроси, свързани с критерия за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени при ПТП неимуществени вреди, като разрешени в противоречие с практиката на ВКС и ППВС № 4/1968 г., а именно: Спазен ли е и приложен ли е принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело; Даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос на материалното право относно критериите за определяне на справедливо обезщетение при деликт е ли е в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока и с ППВС № 4/68 г.; Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на деликт. Цитирана е практика на ВКС по т.д.№ 543/2014 г. на II т.о., т.д.№ 507/2015 г. на I т.о. и др. Отделно касаторът се позовава на хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, като счита, че присъденото обезщетение е явно несправедливо.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор с срока по чл.287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок за обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е прието за правилно определено, за което въззивният съд е изложил следните съображения: Според заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, вследствие на ПТП ищецът е получил следните травми: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош, счупване на 7-мо ляво ребро, изкълчване на I и II предноходилни стави, счупване на главичката на III предноходилна кост, поради което е бил диагностициран с политравма. Проведено е консервативно лечение – наместване и гипсова имобилизация на дясното ходило. Ищецът е търпял интензивни болки в първите 9-10 дни след ПТП, както и болки с намаляваща сила за около 2,5 месеца. От показанията на разпитания свидетел се установява, че след изписването му от болницата ищецът не можел да се обслужва сам за дълъг период от време /около 4 месеца/, съпругата му се грижела за него, той много се тормозел, особено за това, че не можел да се грижи за трите си деца. Станал по-сприхав и нервен, а пострадалият крак се изкривил и той стъпвал на една страна.
При определянето на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД съдът е взел предвид, че се касае за две средни телесни повреди и няколко леки в различни части на тялото, които са отшумяли за период от около 2-3 месеца. Съобразил е възрастта на ищеца – 43 годишен към датата на ПТП в края на 2014 г., това, че не е можел да упражнява трудовите си функции и да се грижи за трите си деца, интензитета и продължителността на болките и страданията, неудобствата в битов план, изживяния силен стрес, вследствие на настъпилия челен удар с автомобила на виновния водач. Съдът също така е взел предвид, че няма проведени оперативни интервенции, нито усложнения при лечението, както и че ищецът явно се е възстановил напълно, след като не се е явил за личен преглед при вещото лице. На последно място като критерий за определяне на обезщетението е съобразена и икономическата конюнктура в страната към 2014 г., поради което е заключено, че сумата от 35 000 лв. справедливо обезщетява ищеца за понесените от него неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Формулираните въпроси са изцяло по правилността на формираните от въззивния съд изводи, поради което не съответстват на изискванията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно характеристиката на правния въпрос, по който касационната жалба може да бъде селектирана за разглеждане по същество. Дори да бъдат уточнени от касационния съд, съобразно правомощията му, не се констатира твърдяното противоречие с практиката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Така съобразно цитираното от касатора решение на ВКС № 36/08.03.2016 г. по т.д.№ 507/2015 г. на II т.о., понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно, а всякога е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, произтичащите от него фактически и психологически последици за увредения, промяната, която те налагат в живота на пострадалия, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да прецени в тяхната съвкупност. В случая въззивният съд е съобразил надлежно посочените по-горе критерии, с които е обосновал размера на обезщетението. За да аргументира доводите си за неадекватност на същото, вкл. и доводите по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, касаторът се позовава на решения на ВКС относно обезщетения, присъждани преди 10 години, като не отчита промяната в обществено-икономическите условия за този период от време. Отделно от това, решението не се преценява като очевидно неправилно и с оглед липсата на превратно тълкуване на закона и/или грубо нарушение на правилата на формалната логика, които да са установими от съдържанието на атакувания съдебен акт.
Поради липса на основание за допускане на касационно обжалване, в полза на ответника по касация /респ. неговия пълномощник/ следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 1 430 лв.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 454 от 25.02.2019 г. по в. гр. д. № 5430/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. К. А. Д. – пълномощник на И. Ц. Ц., сумата 1 430 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: