О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
Гр. София, 11.06.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 829/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от адв. Е. Г., в качеството на особен представител „в определен етап от производството” на ответниците – Д. Г. Г. и В. А. Г., срещу определение № 3737 от 29.11.2018 г. по т.д. № 5648/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав, с което е оставена без уважение молба вх.№ 18042 от 18.10.2018 г. по чл.248 ГПК за определяне на възнаграждение по чл.47 ал.6 ГПК и задължаване на насрещната страна да го внесе по сметка на съда.
В частната жалба се излага, че определението на съда е неправилно /незаконосъобразно/, моли се за отмяната му и за уважаване на искането. Сочи се, че при постановяването му съдът не се е съобразил с указанията на т.6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и че нарушенията при връчването на съобщения на страните нямат отношение към въпроса за дължимостта на възнаграждението в полза на особения представител, който е изпълнявал задълженията си до прекратяване на правомощията му. Изложени са доводи и за размера, в който дължимото възнаграждение следва да бъде определено.
Против частната жалба не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, с оглед данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът намира, че обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
В случая на ответниците е бил назначен особен представител на основание чл.47 ал.6 ГПК, който е обжалвал от тяхно име решението на първата инстанция, без разноските да са били авансирани от ищеца. Във въззивната инстанция обаче ответниците са призовани лично за първото по делото съдебно заседание, поради което и особеният представител е бил освободен от задълженията си. В хода на процеса ответниците са упълномощили отново същия адвокат, като са потвърдили изрично всички извършени от него до момента процесуални действия, включително: подаването на въззивна жалба, на молба от 02.02.2018 г. и представянето на писмени доказателства. С оглед изложеното и съобразно волята на представляваните страни, при осъществяването на горепосочените процесуални действия, за които именно се претендира възнаграждение съобразно чл.47 ал.6 ГПК, адв. Г. следва да се счита за представител по пълномощие. На това основание молбата за определяне на възнаграждение, подадена в качеството й на особен представител с прекратени правомощия, се преценява като неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от това, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3737 от 29.11.2018 г. по т.д. № 5648/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: