4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 982
София.14.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 589/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1823 от 16.09.2016 г. то т.д. № 1363/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав в частта, с която е потвърдено решение № 1 от 05.01.2015 г. по т.д. № 3893/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав за осъждане на дружеството касатор да заплати на [фирма] сумата 37 930.68 лв., на основание чл.266 ЗЗД, представляващо уговорено, дължимо и неплатено възнаграждение по сключен на 29.09.2007 г. договор, ведно със законната лихва от 27.06.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата 11 418.77 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 28.06.2010 г. до 26.06.2013 г., ведно с разноски по делото.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на атакувания въззивен съдебен акт. Поддържат се доводи за недължимост на плащането, евентуално за ненастъпила изискуемост поради липса на издадена данъчна фактура. Твърди се недопустимост на исковата претенция за мораторно обезщетение, доколкото страните са договорили мораторна неустойка, ограничена до 5 % от забавеното плащане от страна на възложителя. В жалбата се съдържат и мотивирани твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – липса на собствени мотиви на въззивната инстанция и необсъждане на всички възражения и оплаквания в жалба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси: 1. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава постановеното от нея решение, освобождава ли съдът от задължението да изготви и собствени мотиви; 2. Следва ли въззивният съд на собствено основание да изследва наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск, при релевирано с въззивната жалба оплакване за липсата на изискуемост на претендираното вземане, в случаите, в които с депозиран по реда на чл.131 ГПК писмен отговор е направено оспорване на предявените искове, без навеждането на конкретни възражения в тази насока; 3. Следва ли ищецът да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на всички уговорени между страните по договор за изработка предпоставки за дължимост на уговореното по него възнаграждение, при наличието на направено възражение за неоснователност на предявените претенции в депозиран по реда на чл.131 ГПК писмен отговор и 4. Достатъчно ли е наличието на предадени от изпълнителя на възложителя протоколи за извършени СМР, за да се приеме за установена дължимостта и изискуемостта на претендирано вземане по договора, при наличието на изрична уговорка между страните за издаване на данъчна фактура. По първите три въпроса се поддържа допълнителната предпоставка по т.1, а по последния въпрос – т.2 , евентуално т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Дружеството касатор е приложило съответната съдебна практика, попадаща в приложното поле на първите две допълнителни селективни основания.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови атакуваното решение въззивният съдебен състав е приел за безспорно възникването на валидно облигационно отношение между страните по силата на договор от 29.09.2007 г., като изпълнението от страна на ищцовото дружество е надлежно прието с 5 броя двустранно подписани протоколи, от които само извършените СМР по последния протокол № 5/28.06.2008 г. за сумата 37 930.68 лв. не са заплатени от ответника. Възраженията на последния за непредставяне на доказателства за действително изпълнена работа, респ. СМР по видове, както и за неизискуемост на претендираното вземане поради неиздаване на данъчна фактура са счетени за преклудирани като заявени едва с въззивната жалба. Решаващият състав на Апелативен съд – София е констатирал и липса на заявено от ответника оспорване на писмените доказателства, установяващи изпълнението и приемането на претендираните СМР.
Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, предвид клаузата за мораторна неустойка и договорения максимален предел от 5%. Изложени са съображения, основани на конкретните данни по делото и при съобразяване на задължителна практика на ВКС, като изрично е отразено, че в случая не се претендира обезщетение за забава и неустойка за едно и също неизпълнение.
Решаващият съд е преценил като неоснователно и възражението за прихващане в допустимата му част, след преценка на писмените доказателства по делото и на приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза. В тази си част обаче въззивното решение е извън обхвата на касационното производство.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Отговорът на поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси под №№ 2 – 4, относими към установяване изпълнението по договора за изработка и приемането на работата от възложителя, както и към конкретните предпоставки за дължимост на уговореното възнаграждение, пряко предпоставя преценка за правилност на изведените от въззивния съд изводи. Тази преценка е извън обхвата на производството по селекция на жалбите, като не е налице тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, в какъвто смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в мотивите към 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, решаващият състав на Софийския апелативен съд е преценил, че в отговора на исковата молба ответникът само формално е оспорил иска за заплащане на възнаграждение по чл.266 ЗЗД по основание, без конкретизиране на становището, а конкретните възражения във връзка с това становище, въведени едва с въззивната жалба, като преклудирани, не са преценявани по същество. Що се касае до изпълнението на възложените СМР и действията на ответника по тяхното приемане, съдът е преценил волята на страните, обективирана в процесния протокол № 5 от 28.06.2008 г., неоспорен в срока по чл.131 ГПК, в който изпълнените от ищеца СМР, подлежащи на заплащане от ответника, са надлежно отразени по видове, количество, единична цена и обща стойност.
Що се отнася до процесуалноправния въпрос, релевантен към задължението на въззивната инстанция да изготви собствени мотиви по съществото на спора, независимо от извършено препращане към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, то липсват данни за отклонение от практиката на ВКС, на която се позовава дружеството касатор – решение по гр.д. № 964/2012 г., ІV г.о. на ВКС. Видно от съобразителната част към обжалваното решение е, че независимо от ползваната процесуална възможност по чл.272 ГПК, въззивният съдебен състав е изложил собствени мотиви, преценявайки събрания доказателствени материал, вкл. и новите доказателства, като е отговорил на конкретните оплаквания на въззивника /касатор в настоящото производство/, при съобразяване на чл.266, ал.1 и чл.269 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1823 от 16.09.2016 г. то т.д. № 1363/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: