О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 26.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13.02, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1907/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на „Топлофикация-София“ ЕАД- гр. София е обжалвано решение № 1057 от 30.04.2018 г. по т.д. № 891 /18 на Апелативен съд-София, 11 с-в, с което е потвърдено решение № 2058 от 03.11.2016 г. по т.д. № 8881/2016 на СГС, VІ-17 с-в,с което са отхвърлени обективносъединените искове на касатора срещу „ДКЦ-29-София“ЕООД за сумите от: 53 915,43 лева, претендирана като стойност на доставена без основание топлинна енергия, потребена от ответника за периода м. октомври 2014 до м. март 2015 г., с която сума ответникът се е обогатил за сметка обедняването на ищеца, и 3 926,68 лева-обезщетение за забава върху горната сума за периода от 01.12.2014 г. до 16.11.2015 г..
Ответникът по жалбата „ДКЦ-29-София“ЕООД чрез процесуалния им представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т .2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска е сезирал съда за обезщетяване в хипотезата на чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата от 53 915,43 лева, – стойност на доставена топлинна енергия, потребена от ответника за периода м. октомври 2014 до м. март 2015 г. в имот на ответника по партиди с абонатни номера: 2418 и 5132.
На база приетите писмени доказателства е направен извод, че по отношение на потребител с партида аб. номер 2418 е имало сключен договор между страните от 08.12.2008 г. за продажба при общи условия на топлинна енергия за стопански нужди, на който действието е било до 31.12.2010 г.. Споделени са съображенията на първоинстанционния съд, за това, че за последващия период, чрез размяна между страните на съответните писма, е сключен нов договор при същите условия в изискуемата се в чл.149 ал.1,т.3 ЗЕ писмена форма за действителност. Ето защо не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника на претендираното основание-чл.59 ЗЗД, доколкото между страните през процесния период е налице договорно правоотношение, което изключва извъндоговорна отговорност.
Относно доставката на топлинна енергия по отношение на открита партида с аб. номер 5132, исковата претенция е счетена за недоказана по основание, доколкото от страна на ищеца не се установява, че ответното ДКЦ-29 е ползвало частта от имота, за който се отнася партидата под този номер.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора, въпрос само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая , в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК не се формулира изобщо правен въпрос. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси възпрепятства възможността ВКС да направи преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК за наличие на основание за допускане до касация. Отделно от това липсва и каквато и да е била обосновка на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1, т.2 ГПК в ред. в ДВ бр.86/2017 г., посочен в изложението само като законов текст. Последният визира като основание за допускане на касация, противоречието на обжалваното решение с актове на КС или с практиката на СЕС, което нито се навежда като довод, нито се сочат конкретни актове, попадащи в тази категория.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация.
По отношение на разноските:
Не се представя списък на разноските от страна на ответника по КЖ, нито се установява направата на такива в настоящото производство.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1057 от 30.04.2018 г. по т.д. № 891 /18 на Апелативен съд-София, 11 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.