4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София.03.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 914/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище е адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Т. П., срещу решение № 1951 от 27.10.2014 г. по т.д. № 2876/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Кюстендил от 02.06.2014 г. по т.д. № 88/2013 г.за отхвърляне на предявен срещу [фирма] иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза – чл.7, т.5/1/ от договор № 2, сключен между страните на 01.01.2006 г.
Касаторът поддържа доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че клаузата на чл.7.5./1/ от договора за продажба на природен газ, с която е предвидена неустойка в размер на 10% от стойността на договореното, но неприето количество природен газ, не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като неустойката не излиза извън рамките на основните й функции. Касаторът счита за необосновано становището на съда за липсата на доказателства за опорочаване волята на страните при сключване на договора, от което да се направи извод за недобросъвестно поведение на ответника, целящо постигането на несправедлив краен резултат. Твърди се, че това становище е изразено, без да се вземе предвид депозираната от ищеца молба за корекции на минималните количества природен газ, с оглед продажбата на част от активите на дружеството – ищец. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното въззивно решение и уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като са цитирани, съответно приложени копия от решения на различни съдебни състави на Гражданска и Търговска колегия. Освен това се твърди, че са налице различия при тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби, които налагат уеднаквяване на практиката по реда на касационния контрол и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване е основано и на въпроса за условията и предпоставките, при наличието на които уговорената в търговски договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави по см. на чл.26, ал.1 от ЗЗД, като се поддържа допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник Ц. К., счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа неоснователност на жалбата. Съображения в подкрепа на становището са изложени в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че уговорената в чл.7.5./1/ от договор № №2/01.01.2006 г. за продажба на природен газ неустойка в размер на 10 % от стойността на договореното /заявено по силата на спесификации за съответната година/ , но неприето от дружеството – купувач минимално количество газ, не противоречи на неписани правила за поведение, на търговската практика и обичаи. Този извод е основан не само на изложените в мотивите към решението принципни съображения относно основанието за нищожност на облигационна връзка между страните поради накърняване на добрите нрави, на принципа на справедливостта и равнопоставеността на участниците в тази връзка, но и на обстоятелството, че по процесния договор насрещните престации са определени в рамките на предвидената в закона свобода на договаряне и на липсата на доказателства за опорочаване на волята на страните при сключване на договора, от които да се изведе наличие на недобросъвестно поведение на ответника, имащо за цел постигането на несправедлив краен резултат.
Решаващият състав на Апелативен съд – София е възприел изцяло становището на първата инстанция за липса на нереално съотношение по начина, по който е уговорената процесната клауза за 10 – процентна неустойка от непотребената част от заявените минимални количества природен газ и с оглед уговорената реципрочност при неизпълнение на задълженията на доставчика. Споделен е направеният извод, че неустойката не излиза извън рамките на присъщите й основни функции, предвид на релевантните по делото факти.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Независимо от твърденията на касатора за наличие на противоречие с цитираните решения на ВКС, в тази част от изложението не е формулиран материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който да е разрешен от въззивния съд в отклонение от тези съдебни актове, постановени по реда на чл.290 ГПК. Непоставянето на такъв въпрос съставлява достатъчно основание за отказ да се допусне касационно обжалване, без да се преценяват допълнителните селективни критерии, в какъвто смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Материалноправният въпрос относно предпоставките, при наличието на които уговорена в търговски договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, не може да обоснове основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е относим изцяло към правилността на изразеното от въззивния съдебен състав становище за валидността на клаузата за неустойка върху заявени, но неприети минимални количества природен газ за съответната година. Решаващите изводи на съда, че неустойката не излиза извън рамките на основните й функции, не подлежат на преценка в рамките на производството по чл.288 ГПК. Този правен въпрос е основан изцяло на твърдения на ищцовото дружество/сега касатор/, които обаче не са възприети от въззивната инстанция при решаване на материалноправния спор по същество.
Независимо от недоказаността на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, в случая липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от задължителните постановки на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според възприетото в този тълкувателен акт, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения; Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави към момента на сключване на договора въз основа на конкретните факти за всеки отделен случай; Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Видно от мотивната част към атакувания въззивен съдебен акт, решаващият състав, съобразявайки задължителното тълкуване в ТР № 1/2009 г. и конкретните обстоятелства, е извел правна воля по материалноправния спор, като правилността на решението би могла да се преценява само при наличие на предпоставки, попадащи в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1951 от 27.10.2014 г. по т.д. № 2876/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: