2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 15.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 994/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1312 от 13.02.2018 г., подадена от „Крис Транс” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 3 от 08.01.2018 г. по в.т.д. № 517/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, поправено с решение № 10 от 09.01.2018 г., с което след отмяна на решение № 108 от 04.04.2017 г. по т.д. № 40/2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта за уважаване на предявения срещу Д. Г. А. и П. Й. В. иск по чл.422 ГПК, както и в частта за разноските, е постановено ново решение по същество за отхвърляне на предявения иск от „Крис Транс” ООД против Д. А. и П. В. за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца до размер на 107 541.65 лв., като част от вземане в размер на 120 000 лв., за плащането на която сума, против ответниците, като солидарни длъжници с купувача „Силвър Стар” ООД /негови поръчители/ по договор за покупко-продажба от 27.02.2015 г., с нотариално заверени подписи, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 4139 от 14.12.2015 г. по ч.гр.д. № 6446/2015 г. на РС – Стара Загора, ведно със законната лихва от 10.12.2015 г.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касатора, решаващият съд не е съобразил, че с отговора на исковата молба искът не е оспорен по основание, а само по размер. Не е оспорена и материалната връзка между фактура № 00612 от 30.01.2015 г. и договора за покупко-продажба от 27.02.2015 г., което становище на ответниците съответства изцяло на действителните отношения между „Крис Транс” ООД – продавач и „Силвър Стар” ООД – купувач. Касаторът е акцентирал и на обстоятелството, че ответниците са били съдружници в дружеството – купувач по договора, а А. и негов управител, поради което, освен поръчители по процесната сделка, са и преки участници в нея. В жалбата се твърди още, че въззивният съд се е произнесъл по преклудирано възражение – за липса на материална връзка между процесния договор и данъчната фактура от 30.01.2015 г., което е въведено едва с допълнение към въззивната жалба, без да са преценени направените в срока за отговор на исковата молба възражения , а от друга страна, без да са обсъдени всички доказателства и доводи на страните. Поддържаните касационни оплаквания са подробно мотивирани, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици.
В раздел І-ви от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение, тъй като е приел за недоказани факти, които са твърдени и признати от ответниците по иска с отговора на исковата молба.
В раздел ІІ-ри касаторът е възпроизвел доводите в жалбата, че въззивният съд е допуснал отклонение от цитирана практика на ВКС, като се е произнесъл по възражение, направено след срока по чл.131 ГПК, което съставлява основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В раздел ІІІ-ти от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. „При твърдение и признание на неизгодни от ответника факти в отговора му на исковата молба, които не са оспорвани и не са били предмет на спор при първоинстанционното разглеждане на делото, може ли въззивният съд при второинстанционното разглеждане на делото да игнорира заявеното в отговора на исковата молба и да приеме тези факти за недоказани; 2. Носи ли ищецът доказателствена тежест и следва ли да ангажира доказателстнва за факти, които са неизгодни за ответника и са били твърдени и не са били оспорвани от ответника в отговора му на исковата молба и за които факти на ищеца не му е била указана доказателствената тежест с доклада по делото”. Поддържа се допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед липса на съдебна практика на ВКС.
Дружеството касатор твърди още, че е налице основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправен въпрос – за задължението за преценка на всички доказателства и доводи на страните и за задължението да основе решението върху приетите за установени факти. Съображения в тази насока са изложени в раздел ІV-ти от изложението към жалбата.
В депозирани по делото отговори на жалбата, с идентично съдържание, ответниците Д. А. и П. В., чрез процесуалните си пълномощници, оспорват искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържат доводи за правилност на атакувания въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Пловдив, след преценка на данните по делото и доводите на страните е приел за неустановена по делото материална връзка между договор за продажба от 27.02.2015 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата, с издадената преди сключването на този договор фактура № 00612 от 30.01.2015 г. Изведен е извод, че договорът не е установяващо споразумение, предназначено да уреди предишни продажби между дружествата продавач и купувач, нито е възможно фактурата да е издадена и осчетоводена на основание и в изпълнение на последващо споразумение между продавача „Крис Транс” ООД и купувача „Силвър Стар” ООД, оформено като договор от 27.02.2015 г. Предвид доказания факт, чрез приетата по делото експертиза, че целият остатъчен дълг на „С. Стар” към ищеца е само и единствено вземане за неплатен остатък на цена по фактура № 00612 от 30.01.2015 г., то пасивната материална легитимация на ответниците, като поръчители на купувача по по-късно сключения договор за продажба, не е доказана. Съдът, позовавайки се на чл.138, ал.1 ЗЗД е приел, че отговорността на ответниците, като поръчители по договора от 27.02.2015 г., не могат да отговарят за неизпълнението на друго, предходно задължение на длъжника към същия кредитор, което обуславя и неоснователност на положителния установителен иск по чл.422 ГПК.
Въззивният съд е преценил доказателствената стойност на приемо-предавателен протокол от 27.02.2015 г. наред с останалите обстоятелства по делото: вписванията в търговските книги на страните по договора; редовно осчетоводените фактури от двете дружества за периода 2013 – 2015 г., вкл., както и липсата на доказани с товарителници неплатени доставки в периода след сключване на договора. Подробно е преценена неоспорената икономическа експертиза и констатацията на в.л., че на 27.02.2015 г. не са съставяни и подписвани товарителници, пътни листове или кантарни бележки, удостоверяващи получаването на 650 т амониева селитра и 72,880 т карбамид, предмет на договора от 27.02.2015 г., като са обсъдени и релевантни за спора договорни клаузи.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Като неоснователно следва да се прецени поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Съгласно формираната практика на ВКС по приложението му, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, твърденията на касатора във връзка с поддържаната очевидна неправилност на обжалваното решение се основават на процесуални действия на страните и на изразено, както в жалбата, така и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, несъгласие с изводите на съда за недоказаност на материалната връзка между процесния договор за продажба и предхождащата го фактура.
В раздел ІІ-ри и ІV-ти от изложението на основанията за допускане на обжалването не са формулирани конкретни правни въпроси. Поради това и съобразявайки указанията по приложението на чл.280 ал.1 ГПК, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се счете за неустановено общото основание за достъп до касация. Съгласно този акт на нормативно тълкуване, за да е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът следва в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК точно и ясно да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на делото. Извън правомощията на ВКС е да формулира сам обуславящи за изхода на спора правни въпроси въз основа на доводите на касатора. В случая е необходимо да се отрази и, че тези доводи са пряко релевантни към правилността на атакуваното решение, доколкото техният отговор предпоставя извършване на преценка за законосъобразност и обоснованост на изведените от въззивния съд изводи. Такава преценка е недопустима в стадия на селекция на жалбите, на което е акцентирано в т.1 от ТР № 1/2009 год..
Формулираните процесуалноправни въпроси в раздел ІІІ-ти, т.2 от изложението, свързани с доказателствената тежест в процеса и със задължението на първата инстанция да я разпредели, с оглед подлежащите на доказване факти / чл.146, ал.1, т.5 ГПК, приложим и при производството по търговски спорове/ биха били от значение за изхода на делото при въведени твърдения или доводи в тази насока пред въззивната инстанция. В този смисъл настоящият състав съобразява т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Що се отнася до въпрос № 1, раздел ІІІ-ти, той е пряко съотносим към правилността на въззивното решение, което е видно и от съображенията на касатора, от които е изведен този въпрос.
Поради недоказаност на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, за ВКС не съществува задължение за преценка на поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването.
При този изход на делото, на ответниците по касация се дължат по 4 200 лева, съобразно представените с отговорите на жалбата договори за правна защита и съдействие, имащи характер и на разписки за заплатени адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3 от 08.01.2018 г. по в.т.д. № 517/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Крис Транс” ООД да заплати на Д. Г. А. и на П. Й. В. по 4 200 лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: