5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 27.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2511/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 6430 от 31.07.2018 г., подадена от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 177 от 13.06.2018 г. по в.т.д. № 222/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решението на Окръжен съд – Стара Загора по т.д. № 307/2016 г. са отхвърлени предявените от банката искове срещу С. Г. Г. от с.Маджерито, общ. Стара Загора за заплащане на сумата 45 014.37 лв., търсена като предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит от 28.07.2007 г., с анекс и допълнителни споразумения към него и за заплащане на сумата 739.91 лв. – санкционна лихва за периода от 27.01.2014 г. до 20.02.2014 г., дължима на основание чл.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Според касатора, въззивният съд не е зачел, че исковата молба, съдържаща волеизявление на кредитора за предсрочна изискуемост на кредита, е връчена на кредитополучателя чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. След като особеният предствител надлежно приема изявление от името и за сметка на страната, която е назначен да представлява, то е налице редовно обявена предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва се изразеното от въззивния съд становище за задължение на банката да връчи посоченото волеизявление на пълномощника на кредитополучателя, а именно на Е. Г., съобразно съдържащото се в кредитното досие пълномощно. Освен това се твърди, че АС-Пловдив не е съобразил настъпилите след предявяване на иска факти и неправилно е счел за невъзникнали правните последици, които законодателят свързва с обявяване на предсрочната изискуемост на кредитното задължение по процесния договор.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280,ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Може ли исковата молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал1 ЗЗД, вр. с чл.430 ТЗ, да се счита за волеизявление на кредитора че счита кредита за предсрочно изискуем, и връчването на препис от нея на ответника по иска да се приеме за надлежно уведомление за обявяване на кредитното задължение за предсрочно изискуемо по см. на чл.60, ал.2 ЗКИ и 2. Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Касаторът се позовава на решение по т.д. № 1153/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 362/2015 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 57/2012 г., І т.о. и на определение по т.д. № 2352/2015 г., ІІ т.о./ по първия въпрос/, а по въпрос № 2 – на решение по гр.д. № 984/2010 г., ІІІ г.о. и на решение по гр.д. № 2947/2016 г., както и на т.5 от ТР № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касация – С. Г. Г. не е депозирала писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Пловдив, след цялостна и самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, при изложени подробни правни съображения във връзка с правото на кредитора да измени договора и да направи предсрочно изискуем кредита, е приел, че в патримониума на банката се е породило правото да се обяви процесния договор за ипотечен кредит /с допълнителните споразумения към него/ за предсрочно изискуем, предвид заключенията на експерта по СИЕ за неплатени от страна на ответницата общо 28 погасителни вноски в периода от 03.09.2014 г. до 15.12.2016 г.. Счетено е обаче, че в случая уведомлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е надлежно връчено на упълномощеното от кредитополучателката трето лице – Е. П. Г., след ненамиране на кредитополучателката на съответните известни адреси. Съобразена е представителната власт на Е. Г., очертана от намиращото се в кредитното досие пълномощно: да представлява кредитополучателката пред банката и да получава всякакви изходящи от банката и свързани с кредита писма. Горните изводи са изведени след констатация, че в исковата молба по предявения осъдителен иск е материализирано изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като тя е връчена на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на длъжника.
Решаващият съд е изразил становище, че след като не е извършено редовно уведомяване на насрещната страна относно упражненото от ищеца потестативно право, то не е настъпила промяна във възникналите права и задължения на страните и кредитът не е станал предсрочно изискуем. Поради това въззивният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение за сумата 12 174.59 лв. – дължима главница към завеждане на исковата молба, както и за сумата 12 145.90 лв. – непогасена възнаградителна лихва за периода от 28.10.2014 г. до 14.12.2016 г. За разликата до пълнопредявения размер за главницата е постановено атакуваното отхвърлително решение, а така също и по отношение на санкционната лихва в размер на 739.91 лв., чиято дължимост е обусловена от обявяване на кредита за предсрочно изискуем / чл.20.2. от ОУ/.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Първият правен въпрос не покрива изискванията на основния селективен критерий, тъй като въззивният съд принципно не е отрекъл възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата молба по предявен осъдителен иск по чл.430 ТЗ, в която е обективирано изявление, с което кредиторът упражнява потестативното си право по чл.60, ал.2 ЗКИ. При липса на спор, че на ответницата – длъжник е назначен особен представител при спазване на изискванията на чл.47 ГПК и на него са връчени книжата по делото, решаващият състав на АС-Пловдив е зачел съдържащите се в кредитното досие документи, вкл. и пълномощното от 20.11.2012 г., по силата на което С. Г. е упълномощила Е. П. Г. да я представлява изцяло пред банката, вкл. да подписва допълнителни споразумения към процесния договор за ипотечен кредит /реализирано при сключване на доп.споразумения от 07.03.2013 г. и от 20.02.2014 г./, както и да получава всички изпратени от банката писма и съобщения, свързани с кредита и с предоставените права на упълномощеното лице/ т.1 до т.6, вкл. от пълномощното, стр. 57 от първоинстанционното дело/. Именно поради обективираната в пълномощното воля на представляваната и обема на представителна власт, въззивната инстанция е извела извод, че банката е следвало, но не е предприела действия по връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на надлежния пълномощник на длъжника, което е обосновало отхвърлянето на иска в посочените по-горе части.
Предвид горното, първият въпрос не се явява обуславящ за изхода на делото, поради което за ВКС не съществува задължение да се произнася по поддържаната допълнителна селективна предпоставка.
Вторият въпрос е пряко релевантен към правилността на атакувания съдебен акт, доколкото е изведен въз основа на твърдения на банката, че въззивният съд е следвало да съобрази настъпването на предсрочната изискуемост с връчването на препис от исковата молба на назначения на ответницата особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК и изразеното несъгласие с аргументите на въззивния съд, че банката е следвало да предприеме действия по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита на пълномощника на С. Г.. Отговорът на този въпрос предпоставя проверка за законосъобразност и обоснованост на обективираната в решението правна воля на АС – Пловдив, която обаче е извън рамките на селективното производство.
Като неоснователно следва да се прецени поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Съгласно формираната от ВКС, Търговска колегия практика по приложението му, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика, или когато законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща /отменена или изменена/ правна норма. В случая, твърдението на касатора за очевидна неправилност на обжалваното решение е основано на аргументи по формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които най-общо се изразява несъгласие с изводите на съда за липса на надлежно обявяване на предсрочна изискуемост на процесното кредитно задължение. Тези аргументи не са релевантни към критериите, посочените по-горе, за да е възможно квалифицирането на обжалвано въззивно решение като очевидно неправилно.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 177 от 13.06.2018 г. по в.т.д. № 222/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: