6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№899
София.14.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело 1422/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. У. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 131 от 22.12.2015 г. по в.т.д. № 287/2015 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 257 от 22.06.2015 г. по т.д. № 317/2013 г. на Окръжен съд – Бургас за обявяване на относително недействителна по отношение на [фирма], при участието на синдика на [фирма], в несъстоятелност, сделката за прехвърляне на 50 дяла от капитала на [фирма], на стойност 50 000 лв., извършено от [фирма] на А. У., по договор за продажба на дялове от 13.04.2010 г., на основание чл.135 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.649 ТЗ.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от предявения иск. Заявено е несъгласие с изводите на въззивния съд, че въпросът за това, дали имуществото, предмет на прехвърлителната сделка съществува или не, е въпрос по основателността на иска, а не по допустимостта му, както и, че заличаването на търговското дружество, чиито дялове са прехвърлени с процесния договор, не лишава ищеца от правен интерес да води иска, когато прекратяването и заличаването на дружеството е станало в резултат на преобразуване, поради което е приложима разпоредбата на чл.261г ТЗ.
Поддържат се и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, подробно мотивирани, с евентуално искане за отмяна на въззивния съдебен акт и отхвърляне на исковата претенция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1. Налице ли е правен интерес от предявяването на иск по чл.135 ЗЗД тогава, когато имуществото- обект на прехвърлителна сделка, не съществува към момента на предявяване на иска; 2. Налице ли е правен интерес от предявяването на иск по чл.135 ЗЗД, касаещ сделка за прехвърляне на дружествени дялове, тогава, когато търговското дружество, чиито дялове са били прехвърлени, е било заличено в резултат на преобразуване и може ли в този случай правният интерес да се обоснове с разпоредбата на чл.261г ТЗ, тогава, когато ищецът по иска по чл.135 ЗЗД не е кредитор с обезпечени със запор дружествени дялове; 3. Следва ли съдът да съобрази всички установени по делото факти и да се произнесе по възраженията във въззивната жалба; 4. Може ли да се уважи иск по чл.135 ЗЗД и да се обяви за относително недействителна сделка, чийто икономически резултат не само ползва кредитора, но и изрично е приет от самия кредитор, чрез осчетоводяване на резултата в своето счетоводство. По въпроси № 1 и № 3 се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, а по останалите два въпроса – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдения, че липсва трайна и задължителна практика на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б., преценявайки доказателствения материал по делото и доводите на страните, е приел следното:
За неоснователни са счетени възраженията и оплакванията на въззивника А. У. за недопустимост на предявения конститутивен иск по чл.135 ЗЗД. В тази насока е съобразен видът на исковата защита и приложимата разпоредба на чл.261г ТЗ, предвиждаща защита на правата на кредиторите при преобразуване на дружеството, съответно запазване на тези права и тяхното действие по отношение на дяловете, получени в замяна при преобразуването. Съдът подробно е обсъдил доказателствата във връзка с преобразуването на [фирма], с приет нов дружествен договор след прехвърляне на дяловете от едноличния му собственик на капитала – [фирма] на три физически лица – А. У., Д. У. и С. У.; последващото отделяне от [фирма], чрез придобиване, с придобиващо дружество [фирма] и отделяне от [фирма], чрез учредяване, като новоучреденото дружество е [фирма]. Предвид установеното съотношение на дяловете от преобразуващото се дружество и приемащото дружество, както и новоучреденото дружество, е изведен извод, че двете дружества се явяват правоприемници на [фирма]/ с вписано заличаване на 29.03.2011 г./ по отношение на имуществото, преминало към тях, поради което са негови универсални правоприемници /чл.262в ТЗ/. Това от своя страна, обуславя неоснователност на възраженията за недопустимост на иска, имащ за предмет обявяване относителната недействителност на прехвърлителна сделка на 50 дяла от капитала на дружество, впоследствие заличено в търговския регистър.
За безспорно е прието качеството на кредитор на ищцовото дружество, предвид вземането, възникнало преди извършената и атакувана с иска по чл.135 ЗЗД прехвърлителна сделка от 13.04.2010 г., което вземане е включено в списъка на приети вземания, одобрен от съда по несъстоятелността на първия ответник. Отчитайки липсата на предявен от А. У. иск по чл.694 ТЗ, са счетени за ирелевантни възраженията на последния, както и представените доказателства, целящи да установят дали съществува вземането на кредитора.
Решаващият съдебен състав на Апелативен съд – Б. е изразил разбирането, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт, който води до намаляване на длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора, както и, че сделката е извършена със знанието на длъжника за увреждане, тъй като това е след възникване на вземането на кредитора [фирма]. Знанието за увреждащото действие на атакуваната сделка е прието за доказано и по отношение на приобретателя А. У., предвид следното: При прехвърляне на 50 дружествени дяла от капитала на [фирма], с договора от 13.04.2010 г., прехвърлителят [фирма] е представляван от Д. У., а приобретателят А. У. е бил член на СД на Б. Инвест” АД; Като член на СД на длъжника безспорно е знаел, че [фирма] е кредитор, както и, че извършеното действие е увреждащо.
Настоящият състав на ВКС приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Формулираните от касатора въпроси относно правния интерес от предявяването на иск по чл.135 ЗЗД, свързани с поддържаното оплакване за недопустимост на въззивното решение, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е основан на поддържани от касатора твърдения за несъществуване на имуществото, обект на прехвърлителната сделка, които не са възприети от решаващия състав на Апелативен съд – Б., предвид последиците от осъществени на 13.04.2010 г. прехвърляния на дружествени дялове и последващо преобразуване на [фирма], довело до правоприемство по см. на чл.262в ТЗ. Що се отнася до втория въпрос, относим към допустимостта на иска, както е видно от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, той е обоснован с доводи за нарушения на материалния закон, съответно неприложимост на чл.261г ТЗ и за несъобразяване на приложими разпоредби на чл.263к и чл.263л ТЗ. Именно затова и тези въпроси са релевантни към правилността на атакувания съдебен акт, а не към неговата допустимост.
В случая липсват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, която преценка е възложена на ВКС и във фазата по допускане на касационно обжалване и то независимо от доводите на касатора и от наличието на поставени в тази връзка правни въпроси.
Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция да мотивира решението си по същество на правния спор, с който е сезирана, след преценка на доказателствения материал и доводите на страните, е важен за всяко дело. Предвид съобразителната част към решението, не би могъл обаче да се обоснове извод за отклонение от задължителна практика на ВКС по приложение на чл.236, ал.2 ГПК, вкл. и от практиката на ВКС, на която се е позовал касаторът – решение по гр.д. № 1649/2010 г., ІV г.о.
Последният правен въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е формирал решаващи изводи за икономическия резултат от сделката, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, поради което въпросът не може да се определи като обуславящ за изхода на делото. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява задължителните указания, дадени в тълкувателната практика на ВКС – т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, искането за допускане на обжалването не може да се уважи. Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, поради недоказване на направени такива за касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 131 от 22.12.2015 г. по в.т.д. № 287/2015 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: