О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
Гр. София, 13.12.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 07.12.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2067/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на Ю. БЪЛГАРИЯ АД [населено място] – адв. В. В., против определение № 1886/03.06.2016 год. по ч.гр.д.№ 1168/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав. С определението се оставя без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател против протоколно определение от о.с.з., проведено на 07.10.2015 г. по гр.д.№ 10392/2013 г. по описа на СГС, ГО, І-10 състав, с което е оставено без уважение искане с правно основание чл.214 ГПК за допускане на преминаване от установителен към осъдителен иск.
В частната жалба се моли за отмяна на обжалваното определение, като неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Излагат се също доводи, че исканата промяна във вида на търсената защита е допустима, съгласно чл.214 ал.1 изр. последно от ГПК, и не се касае за едновременно изменение на основанието и на размера на исковата претенция.
Против частната жалба не е депозиран писмен отговор от насрещните страни.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
С първоинстанционното определение съставът на Софийски градски съд е отказал да уважи молба на ищеца Ю. БЪЛГАРИЯ АД с правно основание чл.214 ал.1 ГПК, съдържаща искане за изменение на предявения иск по чл.422 ГПК в следния смисъл: Ищецът поддържа исковата си молба за установяване на част от вземането по заповедта за изпълнение в размер на 15 904.17 шв. франка, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 04.02.2013 г. до окончателното плащане на задължението /падежирали неплатени вноски по договор за кредит до предявяване на заявлението по чл.417 ГПК/. За остатъка от 106 250.38 лв. шв. франка /главница, договорна лихва, такси/ и законна лихва върху главницата за периода от 04.02.2013 г. преминава към осъдителен иск по чл.430 ТЗ. Съдът е приел, че се предприема едновременно изменение на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, т.к. е заявен нов момент, от който задълженията по договора за банков кредит стават предсрочно изискуеми, като същевременно се променя петитумът към съда.
Сезиран с частна жалба против това определение, съставът на въззивния съд е намерил, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК, в която изчерпателно са изброени подлежащите на обжалване определения. Посочил е, че с определението не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законът го определя изрично като обжалваемо. На последно място съдът е съобразил, че актът не е в кръга и на посочените в т.7 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за които е прието, че подлежат на обжалване.
Определението следва да бъде потвърдено.
Законосъобразен е изводът на САС, че подлежащите на обжалване определения са изброени изчерпателно в чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК /преграждащите развитието на делото и изрично посочените в закона/. Обжалваното определение на СГС не попада в нито една от горните категории. Текстът на чл.214 ГПК не предвижда възможност за обжалване на определенията във връзка с изменението на иска, а по тълкувателен път такава обжалваемост се извежда по аргумент от чл.274 ал.1 т.1 ГПК само за определението, с което не се допуска увеличение на иска.
Т.к. частната жалба е насочена против съдебен акт, който не подлежи на пряк инстанционен контрол, то правилно жалбата против него е счетена за недопустима и е оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1886/03.06.2016 год. по ч.гр.д.№ 1168/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.