О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
Гр.София, 16.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2672/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА – РАДОСТ О. със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. М. Н., против определение № 473/16.07.2015 г. на Варненски апелативен съд по ч.т.д.№ 460/2015 г. в частта, с което е потвърдено определение № 2088/08.06.2015 г. на Варненския окръжен съд по т.д.№ 2071/14 г. в частта за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№ 1351/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд.
В частната жалба се излага, че определението по чл.229 ал.1 ГПК е недопустимо, като постановено в недопустим исков процес. С оглед изложените подробни съображения относно недопустимост на предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ се моли за обезсилване на определенията за спиране на производството по делото на двете инстанции и произнасяне на ново – за прекратяване на исковото производство.
Допускане на касационно обжалване се претендира на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: „1. Допустим ли е искът на ищеца в случай, че в хода на производството по конкретното дело спрямо ищеца е проведено принудително изпълнение върху дружествените му дялове по реда на чл.517 ГПК? 2. В кой момент се погасява членственото отношение на ищеца с ответника при проведено принудително изпълнение върху дружествените дялове на ищеца по реда на чл.517 ГПК? 3. Следва ли правният интерес на ищеца по конкретното дело да е налице до завършване на делото?”.
Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ищецът П. С. И., чрез процесуалния му представител адв. Р. К., със становище за нейната недопустимост и неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, в състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Искането за допускане до касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд е неоснователно.
За да потвърди първоинстанционното определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК съставът на въззивния съд е констатирал, че т.д.№ 1351/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, до приключването на което производството по делото е било спряно, има за предмет оспорване на решение на О. от 25.07.2014 г. за освобождаване на ищеца като съдружник в ответното дружество. Предвид това е счел, че решението по т.д.№ 1351/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд е от значение за правния интерес от водене на настоящото дело, т.к. само при уважаване на първия иск по чл.74 ТЗ ищецът би имал качеството на съдружник и съответно – легитимация да оспорва като незаконосъобразни по-късно взетите решения на едноличния собственик на капитала от 10.12.2014 г., предмет на т.д.№ 2071/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Видно е, че изрично формулираните правни въпроси в изложението на жалбоподателя по чл.284 ал.1 т.3 ГПК /по п.1 и п.2/ не са обусловили решаващата воля на съда и като такива нямат значение за изхода по конкретното дело. Съдът изобщо не е формирал изводи по допустимостта на производството по чл.74 ТЗ с оглед твърденията, че членственото правоотношение на ищеца е прекратено чрез способа по чл.517 ал.3 ГПК, а и поначало въззивната проверка на определението по чл.229 ал.1 т.4 ГПК има друг предмет. С оглед горното, посочените правни въпроси не покриват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК – макар и конкретни, те не са част от предмета на спора, разрешен по делото, а именно – за преюдициалното значение на друго исково производство. Въпросът за правния интерес от водене на делото /п.3/ е засегнат в мотивите на обжалваното определение, но очевидно под „правен интерес” в случая съдът е имал предвид единствено специалната активна процесуалноправна легитимация на ищеца по иск с правно основание чл.74 ТЗ, която е поставил в зависимост от резултата по т.д.№ 1351/2014 г. Доколкото искът е конститутивен, то отделен спор за наличието на правен интерес от предявяването му не може и да съществува. Ето защо въпросът по п.3 от изложението също не се преценява като значим за крайния резултат по делото. В този смисъл не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, преценени с оглед задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.ІІ.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълкувателно дело № 1/2009 г., т.1, във връзка това, кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, при селекцията на касационните жалби.
Вероятната невалидност или недопустимост на обжалвания пред ВКС въззивен съдебен акт е самостоятелно основание за допускането му до касационен контрол, независимо от правните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, с които ВКС е сезиран. С оглед оплакванията в тази връзка следва да се отбележи изрично, че недопустимостта на производството води до недопустимост на извършените по него процесуални действия от съда, вкл. тези по движението му, само когато е констатирана със съответен съдебен акт, какъвто в случая липсва. За допустимостта на предявения иск съдът следи служебно по всяко време на висящността на делото, като въззивният съд е длъжен да следи за нея в два случая – когато проверява определението за прекратяване на производството на това основание или когато проверява постановеното по делото първоинстанционно решение. На последно място, независимо от правилността или неправилността на определението за спиране /която не е предмет на обсъждане преди допускането на касационно обжалване/, въпросът за наличието или не на предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК не може да се измества към този за допустимостта на исковото производство.
По тези съображения, определението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, втори състав
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 473 от 16.07.2015 г. на Варненски апелативен съд по ч.т.д.№ 460/2015 г. в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: