О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
Гр.София, 17.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 3601/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от пълномощника на И. С. Н. и А. Т. Н. – адв. Д., срещу разпореждане № 1734/13.07.2015 г. по в.т.д. № 629/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което на основание чл.286 ал.1 т.1 ГПК е върната подадената от тях касационна жалба против постановеното по делото решение. Частната жалба съдържа оплаквания, че разпореждането е неправилно. Оспорва се изводът на съда, че изобщо е осъществено връчване на въззивното решение, от който момент тече срокът по чл.283 ГПК, поради това, че преписът не е бил изпратен на посочения във въззивната жалба адрес за кореспонденция в [населено място]. По посочените съображения се претендира обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. И., оспорва основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, изхожда от легитимирани лица и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Във въззивната жалба, както и в подадени молби в хода на процеса, жалбоподателите са сочили едновременно два адреса за кореспонденция – техния постоянен и настоящ адрес в [населено място] и този на пълномощника им в [населено място]. След като не е уточнено изрично на кой от двата адреса за кореспонденция да се осъществяват отношенията им със съда, следва да се приеме, че съдебните книжа могат да се връчват на всеки един от тях. Съобразно установената задължителна съдебна практика по този въпрос, задължението на съда за приоритетно връчване на съобщения и съдебни книжа възниква тогава, когато страната изрично е вписала адреса на пълномощника като адрес за връчване по смисъла на чл.38 ГПК или самия пълномощник – като съдебен адресат по смисъла на чл.39 ал.1 ГПК – обстоятелства, които в случая липсват. Отделно от това, съдът не е бил длъжен да изпрати препис от решението на общия пълномощник на жалбоподателите и на основание, че неговият адрес не се намира в седалището /района/ на съда, според изричното изискване на чл.39 ГПК.
От материалите по делото е видно, че преписи от постановеното въззивно решение са били връчени на общия на жалбоподателите адрес в [населено място] на 08.12.2014 г. На същия адрес те са били призовани и за откритото съдебно заседание, насрочено за 11.11.2014 г., без да възразят против редовността на това призоваване и при подадена нарочна молба за даване ход на делото в отсъствие на пълномощника им. С оглед горното, съдът намира, че така осъщественото връчване на решението по смисъла на чл.283 ГПК е поставило началото на срока за касационно обжалване. Касационната жалба е депозирана едва на 25.02.2015 г. – след изтичането на преклузивния срок, поради което е била върната от администриращия съд в съответствие с нормата на чл.286 ал.1 т.1 ГПК. По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1734/13.07.2015 г. по в.т.д. № 629/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: