Определение №611 от 42306 по ч.пр. дело №2889/2889 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№611

София.29.10.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2889/2015 година

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. Ч., срещу определение № 1920 от 13.07.2015 г. по ч.т.д. № 2834/2015 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд, VІ-8 състав по т.д. № 3773/2013 г. определение за допускане на основание чл.629а ТЗ на предварителни обезпечителни мерки – спиране на започналото изпълнение по реда на чл. 32 и сл. от ЗОЗ по договор за особен залог от 05.08.2008 г. и спиране на изпълнението по изп.дело № 20148690400399 по описа на ЧСИ И. Б., с рег. № 869 и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, с твърдения, че предоставената от съда по несъстоятелността предварителна обезпечителна мярка е единствената правна възможност за защита на интересите на евентуалните кредитори в производството по несъстоятелност. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на определението на Софийски градски съд.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от [фирма] и от [фирма], в които се правят доводи за недопустимост на частната жалба, а по същество за правилност на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия , състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Преценката за допустимост на касационния контрол на решенията и определенията, постановени в производството по несъстоятелност, следва да се извърши с оглед разпоредбите на Част Четвърта на Търговския закон, които са специални по отношение на разпоредбите на ГПК. С оглед на това не следва да се преценява дали атакуваното въззивно определение попада в обхвата на подлежащите на самостоятелно обжалване определения по чл.274, ал.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, постановените от окръжния съд актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал.1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Постановеното от Софийски градски съд определение № 22768/02.12.2014 г. за допускане на предварителни обезпечителни мерки по чл.629а ТЗ е именно такъв акт, непопадащ в обхвата по чл.613а, ал.1 ТЗ и затова не може да бъде обжалван по общия ред на ГПК. Предвиденият в Търговския закон инстанционен контрол в случая е изчерпан с постановяване на въззивното определение от Софийски апелативен съд, в което правилно е отразена невъзможността за касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1920 от 13.07.2015 г. по ч.т.д. № 2834/2015 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top