3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 09.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 211/2016 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, чрез процесуалния си пълномощник адвокат В. К., срещу определение № 2729 от 06.10.2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 5 състав, с което е върната като просрочена подадената от дружеството въззивна жалба срещу решение № 848 от 27.05.2015 г. по т.д. № 7565/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав и е прекратено производството по въззивното дело.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, тъй като въззивната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока за въззивно обжалване с препоръчана пратка. С жалбата са представени нови доказателства – отговор на молба за извършване на справка за датата на подаване на пратка с баркод PS 1421003І44І, обратна разписка, касов бон и разписка, които според частния жалбоподател доказват, че изпратената с пощенска пратка въззивна жалба е приета в съответната пощенска станция на 22.06.2015 г., но е експедирана на 23.06.2015 г. Поради това се претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на Апелативен съд – София за разглеждане на въззивната жалба по същество.
Ответникът по частната жалба – [фирма], в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си адвокат Ч. П., счита за основателни твърденията на частния жалбоподател.
Ответниците по частната жалба – Сайобхън Елизабен Ан Д., П. А. Лейлър, Д. Т., Д. Д. Х., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. Морлинг, Д. Р. А., Конлет Ниланд, Н. П. Е., Д. Р. Г. и Д. С. У., всички чрез адвокат В. Д., считат атакуваното определение за правилно по изложени в писмен отговор съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е по пощата, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да прекрати производство по в.т.д. № 3881/2015 г. съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че подадената от [фирма] въззивна жалба срещу решение № 848 от 27.05.2015 г. по т.д. № 7565/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-състав е просрочена. Съобразено е редовно връченото съобщение на 08.06.2015 г. и предвиденият в чл.259, ал.1 ГПК двуседмичен срок за въззивно обжалване, който изтича на 22.06.2015 г. – понеделник, присъствен ден. Констатирано е, че въззивната жалба е подадена по пощата на 23.06.2015 г., което е видно от поставените върху пощенския плик клейма. Направен е извод за неспазване на предвидения преклузивен срок за въззивно обжалване, обуславящо връщане на въззивната жалба, на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК. Определението е правилно.
Представените с настоящата частна жалба доказателства не опровергават по категоричен начин изводът за процесуална недопустимост на сезиращата Апелативен съд – София въззивна жалба. Правилно въззивният съдебен състав е зачел поставеното пощенско клеймо върху пощенския плик, приложен по делото, от който се установява, че датата на изпращане на пощенската пратка е 23.06.2015 г., или след изтичане на преклузивния срок за въззивно обжалване на решението по приложеното дело на СГС. Тази дата е отразена и при постъпване на жалбата в администриращия съд, с отбелязване от съответното длъжностно лице на СГС, че е подадена по пощата.
Приложената от частния жалбоподател обратна разписка е с пощенско клеймо на изпращане – 01.07.2015 г., като е практически невъзможно приемането на пратката от куриер на СГС да е извършено на значително предхождаща изпращането на пратката дата – 24.06.2015 г. С оглед тези несъответствия не би могло да се зачете съвпадащия на обратната разписка /известие за доставяне/ баркод с баркода, отразен върху пощенския плик, с който е изпратена въззивната жалба. Представеният с частната жалба системен бон не следва да се преценява, тъй като върху него е отразен друг баркод на пратката и очевидно не е относим към върнатата въззивна жалба.
Удостоверената с пощенското клеймо върху плика дата на изпращане на въззивната жалба не би могла да бъде опровергана от останалите представени по делото доказателства – квитанция № 518 и твърденията на Н.П., в качеството й на контрольор в ПС София 21, тъй като експедирането на вече приети в станцията препоръчани пратки не би следвало да се удостоверява самостоятелно или допълнително, чрез поставяне на нови датни клейма. Този извод следва и от разпоредбата на чл.77, ал.4 от Закона за пощенските услуги, съгласно който съответният пощенски оператор използва датни клейма за подпечатване на пощенските пратки и на документите за приемането им. Освен това посочената квитанция е относима към плащането на цената за съответна услуга, а от отговора на Н.П. не е видно въз основа на какви документи от архива на пощенската станция са извлечени данните за приемане на пощенската пратка.
След като с представените от дружеството – частен жалбоподател доказателства не се установява по безспорен начин, че въззивна жалба с вх. № 81912/ 24.06.2015 г. е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, то липсва основание за отмяна на атакуваното определение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2729 от 06.10.2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: