3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№15
С…05.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2336/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. П. Т. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 1849 от 01.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2065/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, с което е потвърдено определение от 04.02.2016 г. по т.д. № 6691/2014 г. на Софийски градски съд, VI-21 състав за връщане на подадената от Т. искова молба срещу „Технологичен център – Институт по микроелектроника – /ТЦ-ИМЕ/” АД.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Оспорва се становището на решаващия състав относно правните възможности за защита срещу решения на съвета на директорите на акционерно дружество, както и изводите за липса на правен интерес за предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.129, ал.2 ГПК и задължението на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба, както и задължението за преценка на доводите и оплакванията в жалбата. Поставен е и въпрос, свързан с допустимост на предявен от член на СД установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК по отношение взето от СД решение. Искането за допускане на касационно обжалване по формулираните в изложението въпроси се поддържа на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в жалбата, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване прекратително определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. Поради това жалбата следва да се прецени като процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – С. е приел, че извън предвидената в чл.71 ТЗ възможност за осъществяване на контрол за законосъобразност на решение на управителен орган на акционерно дружество, когато с решението се нарушават членствени права, е допустимо да се предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение. Констатирано е обаче, че такъв иск не е предявен, тъй като ищцата претендира прогласяване недействителността на решенията на СД, сочейки основания за тяхната незаконосъобразност, без да се иска признаване за установено съществуването на правоотношение по договор за възлагане на управление. Въззивният съдебен състав е възприел изцяло изводите на Софийски градски съд, че ищцата би могла единствено да претендира защита на правата си по договора й за управление на ответното дружество, но е недопустимо да атакува решение на СД, с доводи за нарушено право на труд, а не като защита на членствени права на акционер, какъвто не твърди да е. В мотивите към въззивното определение допълнително е прието, че е недопустим иск за установяване на факт извън предвидените в чл.124 ГПК, а именно за установяване на допуснато правонарушение при вземане на процесните решения на СД.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд при нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между фактическите твърдения и заявения петитум, не могат да обосноват достъп до касация, тъй като са извън обхвата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Несъотносимостта на тези въпроси произтича от основанието, на което е върната исковата молба – поради констатирана недопустимост на предявения иск, а не поради неотстраняване на първоначално констатираните недостатъци на исковата молба.
Процесуалният въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди и оцени всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, е важен за изхода на делото, но не би могъл да се определи като обуславящ. Предвид мотивната част към атакуваното определение и данните по делото, не би могло да се преценят като доказани и поддържаните допълнителни предпоставки по т.1, евентуално по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото въззивният съд е приел за недопустим предявения и конкретизиран в проведеното производство по чл.129 ГПК установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК – за установяване недействителност на решенията на Съвета на директорите на [фирма] от 26.09.2014 г. за освобождаване на ищцата като изпълнителен директор и избор на нейно място на Л. П., липсата на подробна преценка на доводите в частната въззивна жалба във връзка с правния интерес на ищцата от воденето на делото, не съставлява отклонение от приложената практика на ВКС.
Що се отнася до въпроса, свързан с допустимостта на предявения установителен иск, то макар и попадащ в обхвата на приложното поле на касационно обжалване, не е налице поддържаната допълнителна предпоставка. Крайният извод на въззивната инстанция за недопустимост на иска е в съответствие с принципните постановки в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и последващата непротиворечива практика на ВКС, вкл. и формирана по новия съдопроизводствен ред практика /например, решение по т.д. № 68/2012 г., I т.о., определение по ч.т.д. № 1045/2016 г., I т.о., и др./ В цитираните съдебни актове е прието, че иск за установяване единствено, че решението на орган на дружеството е нищожно, е допустим само ако това решение на органа не подлежи на пряко вписване; Нищожност на решение на управителни органи на търговско дружество може да бъде установена само с изрично предвидения в чл.71 ТЗ иск, а друг установителен иск за този факт, с който да търсят защита трети лица, чийто интереси са засегнати от тези решения, не е предвиден в закона.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1849 от 01.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2065/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, II състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: