5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София.20.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 913/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3069 от 20.02.2018 г., подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 362 от 29.01.2018 г. по ч.гр.д. № 7/2018 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 505 от 05.10.2017 г. по т.д. № 7/2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил за прекратяване производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че исковата молба, с която срещу [фирма] е предявен иск общо за 86 906.29 лв., на основание договор за отремонтиране, изработване и продажба на хидравлични изделия от 30.04.2014 г., с анекси към него, действително е предявена след постановяване на решение № 36/04.06.2015 г. на Окръжен съд – Кюстендил за утвърждаване на приет от събранието на кредиторите оздравителен план и за прекратяване на производството по делото. Оспорва се обаче възприетото от въззивния съд становище на първата инстанция, че посоченото решение не е влязло в сила. Твърди се, че към момента на постановяване на атакуваното определение, решението по чл.704 ТЗ е влязло в сила, поради което не е налице висящо производство по несъстоятелност срещу ответното дружество, съответно съществуващата процесуална пречка за воденето на отделен осъдителен иск е отпаднала.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Представлява ли наличието на висящо производство по несъстоятелност абсолютна отрицателна предпоставка за упражняване на правото на иск, когато дружеството – ответник е било в производство по несъстоятелност към датата на подаване на исковата молба в съда, но до влизане в сила на прекратителното определение на съответния окръжен съд, производството по несъстоятелност е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт, поради приемането на оздравителен план; 2. Поправима ли е съществуващата към датата на подаване на исковата молба недопустимост на иска, когато съществуващата процесуална пречка отпадне впоследствие, преди влизане в сила на прекратителното определение на съда, постановено поради недопустимост на исковата молба; 3. Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на открито производство по несъстоятелност срещу ответника по един търговски спор, респ. длъжен ли е съдът да следи служебно за прекратяването на производството по несъстоятелност спрямо ответника по такъв спор и 4. Ако порокът на един предявен иск, който го прави недопустим, бъде поправен преди влизането в сила на прекратително определение на съда, постановено поради недопустимост на предявения иск, от кой момент се поражда правният ефект на исковата молба – от момента на подаването й или от момента на отпадане на процесуалната пречка. По така формулираните въпроси се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Частният касатор поддържа и самостоятелната предпоставка по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване определение.
За да постанови атакуваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, чe предявените с искова молба от 31.01.2017 г. осъдителни искове срещу длъжника-ответник, са за вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Позовавайки се на чл.688, ал.3 ТЗ, въззивният съд е извел извод, че тези вземания е следвало да бъдат предявени до утвърждаване на оздравителен план, в случая до 04.06.2015 г., като за тях синдикът съставя допълнителен списък. Констатирано е, че този срок не е спазен.
Въззивният състав е възприел изцяло изразеното от първата инстанция разбиране, основано на разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ за недопустимост на исковите претенции, които не попадат в предвидените изключения /т.1 – 3 на чл.637, ал.6 ТЗ/ и с оглед процесуалната възможност по чл.272 ГПК е препратил към мотивите на Окръжен съд – Кюстендил.
Настоящият касационен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт.
Доводите на частния касатор за очевидна неправилност на определението са основани на твърдения за неправилно приложение на чл.637, ал.6 ТЗ и несъобразяване на отпадналата, към момента на постановяване на въззивното определение, абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска – висящност на производство по несъстоятелност срещу ответното дружество. След като тази процесуална пречка е отпаднала, то и недопустимостта е отпаднала с обратна сила.
Съгласно формираната практика на ВКС по приложение на въведеното със ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г. ново самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Няма да е налице посоченото основание при : незаконосъобразност на въззивния акт в резултат на неточно прилагане на закона, или в резултат на неточното му тълкуване, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, или при неправилно възприета фактическа обстановка в резултат на необсъждане на доказателствения материал по делото в неговата цялост и логическа връзка. В последните случаи е необходимо касаторът да приложи изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обосноваващо основния селективен критерий и кумулативно някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, следва да се приеме, че касаторът не е отчел разликата между неправилността на съдебния акт, като общо основание по чл.281, т.3 ГПК и очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно разглеждане на делото по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, поради което искането се преценява като неоснователно.
Изрично формулираните въпроси / т.1 – т.4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ не покриват изискванията на общия селективен критерий, доколкото по тях липсва изрично произнасяне от страна на въззивния съдебен състав, което да е обусловило изхода на делото. В мотивите към атакуваното определение съдът не е преценявал, дали след влизане в сила на решението на съда за утвърждаване на приет оздравителен план и прекратяване на производството по несъстоятелност на дружеството – длъжник /чл.704 и чл.707 ТЗ/, е допустимо воденето на самостоятелен осъдителен иск срещу длъжника за вземания, възникнали след откриване на производство по несъстоятелност. Решаващите изводи на съда са основани на изричната забрана по чл.637, ал.6 ТЗ за образуване срещу длъжника за нови съдебни производства по имуществени търговски дела и на пропуснатия от ищцовото дружество срок по чл. 688, ал.3 ТЗ за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност. Трайна и непротиворечива е надлежно публикуваната практика на ВКС, че пропускането на сроковете по чл. 685 и чл.688 ТЗ за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на ответника, не може да бъде санирано чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред.
Необходимо е и да се отрази, че част от поставените от касатора въпроси са основани на релевирани в жалбата доводи във връзка с поддържаните касационни основания, което определя и тяхната съотносимост към правилността на атакувания съдебен акт. В рамките на производството по селектиране на жалбите е недопустима обаче проверка за правилност на атакувания въззивен акт, върху което е акцентирано и в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 362 от 29.01.2018 г. по ч.гр.д. № 7/2018 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: