О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
Гр. София, 01.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 05.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1185/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. В. и ВЕСМАН ООД, чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 2596 от 08.11.2018 г. по в. т. д. № 6584/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3-ти състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 3686 от 06.07.2017 г. по т. д. № 159/2016 г. по описа на ОС – Благоевград, с което е признато за установено, че касаторите дължат солидарно на ЕКСПРЕС-МОД ЕООД сумата от 69 491.62 лв., на основание запис на заповед, изд. на 25.09.2015 г. от А. В. В., в качеството му на управител на ВЕСМАН ООД, и авалиран от същия като физическо лице, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д.№ 358/2016 г. на РС – Петрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2016 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост, както и за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. В хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе по направените във въззивната жалба възражения и наведените доводи, свързани със значимите за материалноправния спор въпроси; 2/ Длъжни ли са съдилищата да се произнесат относно каузалното правоотношение при иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване на вземането по запис на заповед , въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417 т.9 ГПК, когато длъжникът е направил само общо възражение за безпаричност на ценната книга и възражения за нередовност на записа на заповед. В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са поставени въпросите: 3/ Нищожен ли е /изцяло или отчасти/ запис на заповед, в който, след подписването му от издателя, другo лице внася допълнителен текст, чрез който променя някоя /или всички/ от страните по менителничното правоотношение, без знанието и съгласието на издателя; 4/ По какъв начин следва да бъде изпълнено изискването на чл.535 т.5 ТЗ относно необходимия реквизит на записа на заповед, когато този запис на заповед се издава в полза на юридическо лице – да се посочи наименованието на юридическото лице, последвано от имената на управителя му, или да се посочат имената на физическото лице – негов управител, с отбелязване на това му качество; 5/ Когато един запис на заповед е издаден от физическо лице, което е управител на търговско дружество, необходимо ли е при “подпис на издателя” /чл.535 т.7 ТЗ/ изрично да бъде посочено /чрез съответен израз/, че физическото лице полага подписа си от името на дружеството, за да се приеме, че това дружество е страна по менителничното правоотношение; Необходимо ли е при “подпис на издателя” да бъде положен и печат на търговското дружество, за да се приеме, че именно то е поело задължението по записа на заповед. Основанията по чл.280 ал.2 ГПК се обосновават с доводи за недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.
Ответникът по касационната жалба ЕКСПРЕС-МОД ЕООД, чрез процесуалните си пълномощници, с писмен отговор оспорва нейната основателност. Изразява становище за липса на предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване. Претендира присъждане на сторените разноски.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, поради което е допустима.
Съставът на въззивния съд е констатирал допустимостта на исковото производство, с оглед данните за предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК в законоустановения срок, при наличието на съответните предпоставки.
От фактическа страна съдът е приел, че съобразно спорния запис на заповед издателят му А. В. В., лично и в качеството си на управител на ВЕСМАН ООД, на 25.09.2015 г. е поел задължението безусловно и неотменимо, без протест и разноски, да заплати на П. Н. Н., лично и в качеството й на управител на ЕКСПРЕС-МОД ЕООД, сумата 70 000 лв. Падежът на записа на заповед е на 23.12.2015 г., на която дата същият е бил предявен за плащане на А. В..
Още в исковата молба е било наведено твърдение за каузата на записа на заповед – че служи за обезпечаване на задължения по сключения между дружествата договор за продажба на дизелово гориво /представени са фискални бонове и фактури/. Прието като доказателство е и писмено потвърждение от страна на ВЕСМАН ООД от 06.01.2015 г. за дължимост на сумата 92 261.75 лв.
Ответниците оспорват, че се дължи цената на доставеното гориво, като твърдят, че същата е заплатена от купувача. Оспорват и редовността на менителничния ефект, поради непопълването му изцяло от издателя, с твърдения, че след издаването му е допълнен от поемателя с промяна на съществени елементи относно поетото задължение /неговите страни/.
От заключението на съдебно-графологичната експертиза е видно, че издателят А. В. е попълнил своето име, ЕГН, първата от двете думи “управител”, името П. Н. Н., сумата 70 000 лв. и двукратно изписаното му име в долната лява и в долната дясна част на л.1 от записа на заповед /като издател и авалист/, а целият останал ръкописен текст, вкл. на л.2, е изпълнен от П. Н..
От заключението на назначената в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза е установено, че процесните 15 фактури са отразени в счетоводствата на двете дружества, като при ищеца е отразен неплатен остатък в размер на исковата сума, а при ответника ВЕСМАН ООД – че сумите са изплатени на каса, но първични доказателства за това не са били представени. От останалите основни и допълнителни счетоводни заключения /две от които назначени от въззивния съд/ също се потвърждава, че вземанията по процесните фактури са останали неплатени.
При така установеното съдът е преценил като правилни мотивите на първата инстанция и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях, като допълнително са изложени следните съображения:
Ценната книга съдържа всички императивно посочени в нормата на чл.535 ТЗ реквизити – поемане на безусловно задължение за заплащане на падежа на сумата от 70 000 лв., името и качеството на издателя, на авалиста и мястото на плащане, подписи на издателя и авалиста. Обстоятелството, че ръкописният текст е изпълнен от различни лица не се отразява на валидността на документа, съставен съобразно изискванията на закона.
Безспорно е установено и наличието на сключен договор между търговците за продажба на гориво, обезпечен с издадения запис на заповед, получаването на количествата гориво, посочено във фактурите, както и частичното неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена, обосноваващи наличието на вземане на ищеца към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Като неоснователни са преценени възраженията във въззивната жалба на ответниците, че по записа на заповед е поето задължение към физическото лице П. Н., както и че издателят на записа на заповед само в лично качество /а не като управител на ВЕСМАН ООД/ е поел да заплати паричното задължение, за което са изложени конкретни съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения:
Не се доказват предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК за достъп до касационен контрол. Оплакванията на касаторите в тази връзка са основани на неправилна преценка на доказателствата във връзка с извършените от ВЕСМАН ООД плащания и неоснователно приложение на чл.76 ЗЗД от страна на вещите лица при установяване на непогасените договорни задължения на ВЕСМАН ООД, без ищецът да е сочил в исковата молба наличието на предходни задължения. Същите касаят изцяло обосноваността и законосъобразността на постановения съдебен акт по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не са относими към допустимостта на съдебното решение и не могат да обосноват очевидна неправилност на същото. Трайна е практиката на ВКС, ТК, че критерият за необоснованост като основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК се изразява в грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо единствено и изцяло от текста на атакувания съдебен акт, а за незаконосъобразност – в превратно тълкуване и прилагане на закона, когато е приложена несъществуваща /изменена, отменена/ правна норма или съществуващата е приложена в обратния й смисъл, каквито данни липсват по делото.
Не се доказват и основанията на чл.280 ал.1 ГПК, поради следното:
Касаторите не са изпълнили процесуалното си задължение да посочат или представят практиката на ВКС, на която обжалваното решение противоречи, което е достатъчно основание по първите два въпроса да не се допусне касационно обжалване. Извън това, разглеждането на оплакванията, дали основание за тяхното поставяне, няма да обуслови различен изход по правния спор. Въззивният съд, макар и в краткост, се е произнесъл по всички съществени за разрешаването на делото доводи на касаторите. Възраженията за порок в записа на заповед /чрез неговото по-късно дописване/ относно лицето – издател се опровергават от самото съдържание на ценната книга, доколкото няма смисъл и причина А. В. саморъчно да изписва имената си и да се подписва едновременно като издател и като авалист на записа на заповед; необсъждането на представения писмен договор относно начина на разплащане на продаденото гориво не може да се отрази на констатациите, че плащането в брой не е било надлежно документирано и осчетоводено и пр. Вторият въпрос изобщо не кореспондира с данните по делото, доколкото каузалното правоотношение, като обезпечено чрез менителничния ефект, е въведено в предмета на спора не от ответника, а от от ищеца.
Втората група въпроси, поставени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, също не могат да обусловят искания достъп до касация. Съдът не е приел, че върху записа на заповед са нанесени добавки след неговото подписване, поради което въпрос № 3 не е обусловил решаващата воля на съда и няма значение за изхода на спора. Въпрос № 4 не се преценява като правен, доколкото няма конкретни правила как точно следва да се означи волеизявлението, което изхожда от юридическо лице – издател на запис на заповед – като такова, направено от него, чрез неговия представляващ, или като такова на представляващия, действащ от името на юридическото лице; и двете са възможни, важна е яснотата на израза. По подобни съображения не отговаря на общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК и петият формулиран в изложението на касаторите въпрос. Пороците, които могат да доведат до нищожност на записа на заповед са лимитативно изброени в закона и липсва възможност за поставяне на допълнителни изисквания относно формата и редовността му. Следва и да се посочи, че касаторите не са мотивирали искането си за приложение на допълнителното селективно основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК съгласно указанията, дадени в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, искането за допускане на касационно обжалване се преценява като неоснователно. При този окончателен изход от спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените за защитата му пред ВКС разноски, представляващи надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2596 от 08.11.2018 г. по в. т. д. № 6584/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3-ти състав.
ОСЪЖДА А. В. В. и ВЕСМАН ООД да заплатят на ЕКСПРЕС-МОД ЕООД съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ