О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 24.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 289/2020 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. П. Й. от [населено място], срещу определение № 857 от 16.12.2019 г. по ч.в.т.д. № 715/2019 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 3103 от 30.08.2018 г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по т.д. № 960/2019 г. на основание чл.130 ГПК поради недопустимост на исковата молба.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че съдът е препятствал произнасянето по валидността на договора за банков кредит, приемайки, че издадената в полза на ответната банка заповед за изпълнение за вземания по този договор е стабилизирана. Счита, че по този начин съдът е приел априори, че нищожност не съществува, когато нищожният договор се стабилизира чрез процесуално действие. В изпълнение на указанията на администриращия частната касационна жалба съд е депозирана уточняваща молба, в която е поставен следния въпрос: „Следва ли съдът по същество да приеме, че материалноправният въпрос е разрешен поради осъществяване на изп.действие“. Сочи се, че положителният отговор в тази посока противоречи на решения на СЕС по приложение на Директива 93/13 ЕО и на ТР № 7/2019 на ОСГТК на ВКС.
Ответната банка – „Райфайзенбанк България“ ЕАД не е депозирала писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт.
При постановяване на обжалваното определение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Варна е приел, че по отношение на договора за банков кредит № 43 184/09.01.2008 г., чието обявяване на нищожността се иска с депозираната искова молба, банката е инициирала заповедно производство срещу солидарните длъжници, вкл. и срещу ищеца Е. Й.. По ч.гр.д. № 6258/2009 г. Варненският районен съд е издал заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 103/2009 г. по описа на ЧСИ Л. Т.. В изпълнение на указанията на първоинстанционния съд ищецът е уточнил, че не е подавал възражения по реда на чл.414 или чл.423 ГПК срещу заповедта за изпълнение. С оглед на тези данни и твърденията на ищеца въззивният съдебен състав е споделил становището на първата инстанция за стабилизиране на издадената заповед за изпълнение и съответно за преклудиране на оспорванията и възраженията срещу заповедния дълг. Прието е, че извън хипотезите на чл.424 и чл.439 ГПК е недопустимо тези възражения да се заявяват в нов исков процес, поради което правилно ОС-Варна е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК.
Предвид обективираната в атакуваното определение правна воля на въззивния съд, не би могла да се приеме за установена основната селективна предпоставка за допускане на касационно обжалване. Изводът на Апелативен съд – Варна за недопустимост на предявения иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит не е изведен въз основа на „осъществяване на изпълнително действие“, както необосновано се поддържа от частния касатор, а при съобразяване на данните по делото и направените уточнения, сочещи на непровеждане на процесуално допустима по ГПК защита срещу издадената заповед за изпълнение. Дори и да се приеме, че въпросът следва да бъде уточнен, то след като издадената по реда на чл.417, т.2 ГПК заповед за изпълнение в полза на банката-кредитор е стабилизирана, това е достатъчно за извеждане на извод за годността на изпълнителното основание. Още повече, че по делото за налице данни за неуспешно проведен от ищеца иск с правно основание чл.439 ГПК, в каквато насока е влязлото в сила решение по т.д. № 699/2016 г. на Апелативен съд – Варна.
Поради недоказване на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не се дължи произнасяне по изрично посоченото от частния касатор допълнително селективно основание, независимо от неточно цитираното ТР на ОСГТК на ВКС. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 857 от 16.12.2019 г. по ч.в.т.д. № 715/2019 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: