О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
Гр. София, 11.03.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 867/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. ПЪРВА Е. [населено място], чрез пълномощника адв. Б. Г., срещу решение № 76/06.10.2014 г. по т.д. № 190/2014 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 487/10.04.2014 г. по т.д.№ 607/2012 г. на Бургаския окръжен съд. С потвърденото решение е отхвърлен искът на касатора против М. Т. М. и БУЛХОУМ ИНВЕСТ Е. [населено място] за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца по равно сумата 100 000 евро по запис на заповед от 10.09.2008 г., целият за сумата 230 000 евро, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК – 13.07.2002 г. до нейното окончателно изплащане.
В касационната жалба се излага, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на нормата на чл.266 ал.3 ГПК, нарушения на материалния закон – чл.535 и сл. ТЗ и необоснованост. Поради това се претендира отмяната му като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора, с което делото да бъде върнато на АС – Бургас за извършване на нови съдопроизводствени действия във връзка с допускането и събирането на исканите от страната доказателства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, значими според касатора за изхода на конкретното дело: Следва ли в производството по търговски спорове първоинстанционният съд да допусне събирането на доказателства за нововъзникнали след изтичането на срока за подаване на допълнителна искова молба обстоятелства, които са от значение за решаването на спора; както и може ли записът на заповед да обезпечава непарично задължение по каузалното правоотношение. По първия въпрос се твърди наличието на допълнителните основания на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а по втория – на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от пълномощника на насрещните страни – БУЛХОУМ ИНВЕСТ Е. и М. Т. М. със становище, че с оглед така поставените правни въпроси решението на АС Бургас не следва да се допуска до касационно обжалване.
За да се произнесе в рамките на настоящото производство, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да достигне до атакувания краен резултат по делото, съобразно направените от въззивника – настоящ касатор оплаквания в жалбата, съставът на Бургаския апелативен съд е приел за установено следното:
Ответниците са се задължили по действителен запис на заповед от 10.09.2008 г. в качеството на негови издатели да заплатят на Е. ПЪРВА О. сумата от 230 000 евро, с падеж 31.12.2009 г. Възражението им за недължимост се основава не на формални пороци на записа на заповед, а на наличието на каузални правоотношения между страните -сключен договор за заем от 10.09.2008 г., за обезпечаването на който записът на заповед е бил издаден. По договора ищецът Е. ПЪРВА О. е предоставил на БУЛХОУМ ИНВЕСТ Е. в заем сумата от 600 000 евро. Впоследствие между страните са сключвани допълнителни споразумения и с последното от тях, подписано на 03.09.2012 г., страните по договора за заем са уредили отношенията си – заемът да се счита погасен с прехвърлянето от страна на ответното дружество на дяловете му в М. Л. Е. по тяхната номинална стойност в размер на 1 435 000 лв., както и с прехвърлянето на правото на собственост върху недвижими имоти в сградата, за чието построяване заемът е бил отпуснат. От представените писмени доказателства – договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 03.09.2012 г. и нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 26.09.2012 г. – № 153, т.І, рег.№ 1458, н.д.№ 144/2012 г. на нотариус с рег. № 531 – се установява пълното изпълнение на така поетите от страна на БУЛХОУМ ИНВЕСТ Е. задължения по споразумението, поради което дългът следва да се счита за погасен. Липсата на задължение по каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, освобождава от отговорност и двамата му издатели, поради което и претендираната в производството по чл.422 ал.1 ГПК сума не се дължи от тях.
Като неоснователни са счетени възраженията на касатора, че са налице нововъзникнали обстоятелства, след изтичане на уредените в ГПК процесуални срокове, установяващи неизпълнение на задължението на [улица] от споразумението от 03.09.2012 г. да съдейства за дострояване на сградата и въвеждането й в експлоатация с акт обр.16, без финансов ангажимент, като въз основа на последвалото неизпълнение поемателят по записа на заповед има право да реализира правата си по менителничния ефект. Прието е, че клаузата на т.5 е без значение за спора по делото, дали задълженията по договора за заем, обезпечени със записа на заповед, са погасени, т.к. страните не са обвързали изпълнението на задължението по заемното правоотношение с това по т.5 от споразумението от 03.09.2012 г.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
Не се доказва общият критерий на чл.280 ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба за разглеждането й по същество, съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК от 19.02.2010 г. Формулираните от касатора правни въпроси се намират извън предмета на спора и като такива не се явяват обуславящи за изхода по делото. Решаващите мотиви на съда се свеждат до това, че гарантираното посредством издаването на записа на заповед задължение е погасено, респективно, че новопоетото задължение е извън каузата на документа по чл.417 т.9 ГПК. Ето защо не е бил обсъждан въпросът дали записът на заповед може да обезпечава изпълнението на непарично задължение по каузалното правоотношение, както и са счетени за неотносими допълнително въведените „нововъзникнали” факти и обстоятелства, за доказването на които касаторът поставя съответния процесуалноправен въпрос.
Ответниците по касация са направили искане за присъждане на разноските им за защита пред настоящата инстанция, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от БУЛХОУМ ИНВЕСТ Е., надлежно доказани в размер на 4 800 лв., което, с оглед изхода на спора, следва да бъде съответно уважено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76/06.10.2014 г. по т.д. № 190/2014 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. ПЪРВА Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на БУЛХОУМ ИНВЕСТ Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 4 800 лв. – съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: