3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .121
гр. София, 06.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15.02 , през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1490 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощниците на [община]-П. срещу определение № 233 от 27.04.2016 по в.т.д. №603/2015 на П., с което по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на същата страна за изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските като бъде намален размерът на присъдените в полза на [фирма] разноски от 40 098,55 лева, съобразно уважената част от иска до размера на 13 773,60 лева-разходи за държавна такса и вещи лица, като бъде изключено възнаграждението за осъществено процесуално представителство, доколкото липсват основание да се приеме плащането на последното въз основа на договор за правна помощ. Като евентуално се прави искане за присъждане на възнаграждение само за един адвокат, размерът на което да се определи по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и което според уважената част от исковете възлиза на 8 720,16 лева.
Ответникът по частната жалба [фирма] в отговора на същата счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Възражението за прекомерност на присъденото с решението на въззивния съд адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на [фирма] пред двете инстанции е своевременно направено преди даване ход на устните състезания.
В частната жалба са изложени оплаквания и доводи в насока, че в действителност в представеното пред първата страна пълномощно от страна на [фирма] са вписани трима процесуални представители, но липсва изобщо приложен договор за правна помощ и оказване на процесуално представителство, от който да се установи , какъв е договореният размер на възнаграждението и кой е страна по самия договор в качеството на довереник. От своя страна съдът се е произнесъл като е присъдил възнаграждение за процесуално представителство въз основа на издадена от „ Д., Д. и Н. и Ко” фактура от 17.11.2015 година за сумата от 39 000 лева с ДДС и платежно нареждане от същата дата.
Съгласно ТР 6/13-т.1 съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Следователно липсата на договор за правна помощ е пречка за присъждането като разноски на възнаграждение за адвокат, без да е установен договореният размер на възнаграждението , начина на плащане и кой е страна по него в качеството на доверител.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 233 от 27.04.2016 по в.т.д. №603/2015 на П., с което по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на същата страна за изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските като бъде намален размерът на присъдените в полза на [фирма] разноски от 40 098,55 лева, съобразно уважената част от иска до размера на 13 773,60 лева-разходи за държавна такса и вещи лица И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ решение № 101/17.03.2016 г. по в.т.д. № 603/15 г. по описа на П., В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като ОСЪЖДА ОБЩИНА Р.-П. да заплати на [фирма] разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 13 773,60 лева-разходи за държавна такса и вещи лица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.