2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 14.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1861/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. П. С. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 956 от 23.04.2019 г. по гр.д. № 762/2019 г. на Апелативен съд – София, 12 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 7019 от 09.11.2018 г. по гр.д. № 12061/2017 г. на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав за отхвърляне на предявения срещу ЗК”Лев инс” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 80 000 лв. до пълнопредявения размер от 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 01.08.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва от произшествието.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Изразява се несъгласие с размера на определеното от АС-София обезщетение, като се сочи, че не са отчетени действително понесените от касаторката болки и страдания. Жалбоподателката твърди, че апелативният съд не е дооценил многобройните и тежки травматични увреждания, множеството оперативни интервенции, продължителността на лечебния и възстановителен период, през по-голямата част от който пострадалото момиче не е могло да се обслужва само, което е довело до дискомфорт, стрес и срам, както и негативните последици от увредите. Освен това, в жалбата се сочи, че при постановяване на въззивното решение съдът не се е съобразил с нивата на застрахователните лимити към датата на събитието, икономическата обстановка в страната, както и общественото възприемане на справедливостта към релевантния момент. Оплакванията са подробно мотивирани, с искане за касиране на решението в атакуваната част и присъждане допълнително на сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва от ПТП и разноските по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка, и инфлационните процеси и 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина и продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, както и всички онези негативни преживявания, които изпълват съдържанието на понятието „неимуществени вреди”. Допълнителната селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е основана на решение по т.д. № 795/2008 г. и решение по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о. /по въпрос № 1/ и на: ППВС № 4/1968 г., решение по т.д. № 387/2008 г., II т.о., решение по т.д. № 60/2012 г., решение по гр.д. № 574/2010 г., III г.о. – по втория въпрос. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочена и ал.2 на чл.280 ГПК, без конкретизация на поддържаното самостоятелно основание за допускане на касационен контрол.
В постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор от ЗК”Лев Инс” АД е застъпено становище за липса на сочените от жалбоподателката основания за допускане на обжалването, а по същество – за правилност на решението в обжалваната част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на едномесечния преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след задълбочена преценка на доказателствата по делото, релевантни към размера на претендираното от ищцата обезщетение и съобразно обхвата на въззивното производство, е приел за установено следното: При настъпило на 01.08.2016 г. ПТП, ищцата, като пътник в лек автомобил, управляван от делинквента, е получила травматични увреждания, изразяващи се в: счупване на бедрената кост в областта на шийката, счупване на дясната раменна кост в областта на шийката и в долната трета, счупване на дясната лъчева кост, вътрешноставно счупване на дясната лакътна кост, счупване на две ребра вдясно, двустранен хидроторакс и травматично възпаление на белия дроб вдясно; Първоначално, след овладяване на спешното състояние на пострадалата 15-годишна ищца, са извършени: кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза на фрактурата на дясното бедро; кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза на фрактура на десен хумерус и е проведена медикаментозна терапия. При последващи оперативни интервенции е отстранен метала от местата на посочените фрактури, отстранени са свободни костни фрагменти на ръката и масивни сраствания. Според кредитираната съдебно-медицинска експертиза, ищцата е търпяла интензивни болки за около един месец и половина след произшествието и от по около 20 дни при последващите оперативни интервенции, като е налице затруднение на движението на десния горен крайник и раменната става и ясно забележими груби ръбци, причиняващи загрозяване на видими открити части на десните крайници, без да се очаква подобряване на състоянието на десния горен крайник. Общият възстановителен процес е продължил около една година, през което време ищцата е била на легло, обслужвана от своите родители. Апелативният съд е преценил събраните гласни доказателства, от които се установяват конкретните болки и страдания на ищцата, нейното тежко психическо състояние, необходимостта от приемане на обезболяващи средства /последното установено и от в.л./ Съобразено е обстоятелството, че през периода на лечение и възстановяване ищцата не е могла да посещава училище, а уврежданията са я лишили от възможността да води нормален за възрастта й активен начин на живот, а загрозяващите белези оказват негативно влияние върху самочувствието и психическото й състояние и съставляват обективни затруднения за изграждане на партньорска връзка. При отчитане на формулираните в ППВС № 4/1968 г. критерии за справедливост, въззивният съдебен състав е извел извод, че справедливият размер на обезщетението е 80 000 лв., който се явява съобразен с икономическата конюктура в страната към момента на увреждането, и съдебната практика в сходни случаи. С оглед на този извод, определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 40 000 лв. е завишено с още 40 000 лв., а за разликата до пълния предявен размер, първоинстанционното отхвърлително решение е потвърдено.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Поставените материалноправни въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД са принципно значими за всяко дело, имащо за предмет обезщетение за неимуществени вреди от деликт. По делото липсват обаче данни за отклонение от общите критерии, указани в ППВС № 4/1968 г., които следва да се съблюдават при определяне на справедливо обезщетение за претърпени морални вреди. Задължителните постановки в цитираното ППВС са последователно следвани и доразвивани в задължителна практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр.86/2017 г./, вкл. и в решенията, на които се позовава жалбоподателката. Необходимо е обаче да се отрази, че прилагането на общите критерии е в зависимост от конкретните и специфични за всяко отделно дело обстоятелства. В случая липсват данни и за несъобразяване на релевантните обществено-икономическите и социални условия в страната, предвид съобразителната част към решението. Що се отнася до нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, в какъвто смисъл е поставен въпрос № 1 от изложението към жалбата, следва да се вземат предвид не само решенията, на които се позовава жалбоподателката, но и решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о., както и последващи съдебни актове на ВКС, надлежно публикувани – така например, решение по т.д. № 1948/2013 г., II т.о решение по т.д. № 2143/2014 г., решение по т.д. № 2908/2015 г., I т.о. и др. В решението по т.д. № 916/2011 г. не само е обобщена създадената до този момент практика на ВКС, но е дадено изрично тълкуване по въпроса – за значението на лимитите на застрахователно покритие при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. В тълкувателните мотиви към това решение е прието, че: Обезщетението следва да е съобразено с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52, а не с лимита на отговорност на застрахователя; Лимитите са обективен белег за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие. На изрично поставения по това дело правен въпрос е даден отговор в следния смисъл: При прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив на обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 г., издадена въз основа на отменения Закон за застраховането, нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. С оглед на този отговор, не би могло да се приеме, че въпрос № 1/ в частта относно застрахователните лимити/ е обуславящ за изхода на делото, съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от липсата на отделни мотиви на въззивния съд при отчитане на обществено-икономическите условия към момента на увреждането.
По делото липсват данни, сочещи за вероятна нищожност или недопустимост на атакувания съдебен акт. Съобразно критериите за квалифициране на решението като очевидно неправилно, не би могло да се приеме, че апелативният съд е приложил несъществуващ закон, или, че е налице очевидна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 956 от 23.04.2019 г. по гр.д. № 762/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия,12 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: