4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№747
София.10.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 164/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1042 от 20.05.2015 г. по т.д. № 691/2013 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 2 от 03.01.2013 г. по т.д. № 168/2012 г. на Окръжен съд – Перник за обявяване неплатежоспособността на дружеството касатор с начална дата 01.05.2009 г., откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, назначаване на временен синдик и насрочване на първо събрание на кредиторите.
Касаторът поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне по нередовна искова молба. Поддържат се и основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с твърдения за несъобразяване на разпоредбата на чл.608 ТЗ, неправилност на извода за преклудирани възражения за нищожност на договора за заем, както и неправилност на изводите във връзка с легитимацията на молителя. По съображения в жалбата се претендира касиране на въззивното решение и отхвърляне на подадената молба по чл.625 ТЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. Налице ли е преклузия на изложени от страна, в производство по несъстоятелност, възражения за нищожност на търговската сделка, въз основа на която кредиторът претендира своите вземания, сочейки като основание наличието на противоречие със закона; 2. Представляват ли нормите на чл.1 чл.3 ЗКрИ императивни правни норми по см. на т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и ако да, то следва ли съответният съд да разпредели доказателствената тежест между страните, респ. служебно да събере доказателства; 3. Следва ли съдът да приеме, че молбата по чл.625 ТЗ е нередовна по см. на чл.127 ГПК в хипотезата, в която едва в хода на въззивното производство са наведени доводи, които могат да послужат като индиция за нередовност на молбата по чл.625 ТЗ и 4. Недопустимо ли е решението на въззивния съд в случай, че е постановено но нередовна искова молба, респ. молба по чл.625 ТЗ, когато възражение за това е направено в производството пред въззивната инстанция, след подаване на въззивната жалба. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по първите два въпроса/ и на т.5 от същото ТР и т.4 от ТР № 1/2001 г. ОСГК/ по третия и четвъртия въпрос/. Бланкетно се поддържа и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроси № 3 и № 4.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, твърди липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на указания в решението срок, което обуславя нейната процесуална допустимост.
При постановяване на обжалваното решение съдебният състав на Апелативен съд – София, след преценка на доказателствения материал по делото, вкл. и на назначената тричленна съдебно-икономическа експертиза и на приетите нови доказателства, относими към облигационните отношения между страните във връзка с процесните договори за финансов лизинг и за заем и тяхното отчитане в баланса на [фирма], е направил изводи за наличие на изискуеми задължения на длъжника по търговски сделки, наличие на неплатежоспособност на длъжника по см. на чл.608, ал.1 ТЗ, като състоянието на неплатежоспособност е обективно и трайно и не се касае за временни затруднения на длъжника. Въззивният съд е съобразил казуалната практика на ВКС относно произхода на вземането, произтичащо от разваления през 2011 г. договор за финансов лизинг, предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД, както и застъпеното в решение по т.д. № 712/2006 г. на ВКС, І т.о. становище за търговския характер на договор за заем, сключен между търговци, при използване на заетата сума за търговската дейност на заемателя и е приел доказаността на изискуеми парични задължения на дружеството длъжник към молителя, по търговски сделки, както и установената от писмените доказателства и от експертните заключения обективна и трайна невъзможност на длъжника да изпълни задълженията, произтичащи от двете търговски сделки. Преценени са коефициентите за ликвидност, при съобразяване на данните за цялостното финансово-икономическо състояние на дружеството – длъжник. Началната дата на неплатежоспособност е определена при отчитане момента на спиране на плащанията, като последица от влошаване на икономическото състояние на дружеството и от настъпилата трайна невъзможност за погасяване задълженията към кредиторите.
Решаващият състав на АС – София не е възприел доводите на дружеството длъжник за погасяване на дължимите лизингови вноски, чрез преводи от страна на наемателите на дължими наемни вноски за обекти в отдадената на лизинг сграда. В тази насока е възприето експертното заключение относно размера на плащанията и тяхното отнасяне към дължими лихви, данъци, застраховки, при покриване само на една лизингова вноска.
Въззивният съд е отказал да разгледа направените от въззивника/сега касатор/ възражения за нищожност на договора за заем поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона. Приел е, че тези възражения са преклудирани, тъй като за заявени с писмена защита, след приключване на устните състезания.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Конкретните въпроси, свързани с доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна молба по чл.625 ТЗ, не следва да се преценяват, тъй като при произнасянето в този стадий на касационното производство по вероятността за такъв вид порок на обжалвания съдебен акт ВКС не е обвързан от наличието на такива въпроси. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая обаче липсват данни за нередовност на подадената от [фирма] молба за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], предвид индивидуализацията на претендираните изискуеми вземания, произтичащи от търговски сделки.
Поставените от касатора въпроси, относими към несвоевременно въведените в процеса възражения за нищожност на договора за заем, не могат да обосноват наличието на общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси са изцяло относими към правилността на атакувания въззивен съдебен акт, тъй като отговорът им предпоставя извършване на контрол върху преценката на съда за тяхното преклудиране, предвид въвеждането им след приключване на устните състезания. Видно и от протокола от проведеното публично съдебно заседание на 27.03.3015 г. въззивният съдебен състав не е определил срок за представяне на писмени защити по реда на чл.149, ал.3 ГПК. Само в такава хипотеза доводите на страните, обективирани в писмените бележки, би могло да се считат за част от устните състезания и евентуално могат да доведат до постановяване на определение за отмяна на определението за даване ход на устните състезания.
Що се касае до твърденията на касатора за задължението на съда служебно да се произнесе по валидността на договора за заем и произтичащи от това процесуални задължения във връзка с доклада, то в случая следва да се има предвид, че предмет на спора, а следователно и предмет на силата на пресъдено нещо на решението, постановено по молба за откриване на производство по несъстоятелност, е състоянието на неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не съществуването на самото вземане. Правото на ответника да заяви всички свои възражения срещу твърдяното вземане е насочено само към оборване материалноправната легитимация на молителя. В този смисъл е и практиката на ВКС, Търговска колегия. От друга страна, преклудираните възражения на ответника са относими само към една от търговските сделки, по които е установено непогасено изискуемо вземане, поради което и въпросът, свързан с приложението на чл.26, ал.1, във вр. с чл.1-3 от ЗКИ, не би могъл въобще да се преценява като обуславящ за изхода на делото.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1042 от 20.05.2015 г. по т.д. № 691/2013 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: