3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№135
София.14.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 491/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. К., в качеството му на управител на „3 планини” О., ЕИК[ЕИК], срещу определение № 718 от 09.11.2016 г. по ч.т.д. № 641/2016 г. на Апелативен съд – В., с което е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 2544/25.07.2016 г. по т.д. № 1534/2014 г. на Окръжен съд – Варна за оставяне без уважение на молба за освобождаване от държавна такса по въззивна жалба с вх. № 17161/15.06.2016 г., в размер на 35 788.26 лв.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за неговото касиране. Изразява се несъгласие със становището на въззивния съд за неприложимост на чл.6 от ЕКЗПЧОС, както и за неприложимост на чл.83, ал.2 ГПК по отношение на юридическите лица.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. В кои случаи е допустимо юридическото лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса и 2. Неосвобождаването на юридическите лица от предварително внасяне на определената държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК не представлява ли дискриминация спрямо тях. Частният касатор поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], ЕИК [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна. Съображения в подкрепа на становището са изложени в постъпил по делото писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за оставяне без уважение искането на дружеството за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба, съдебният състав на Апелативен съд –В. е приел за неприложима разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК по отношение на юридически лица. За неоснователно е счетено и позоваването на чл.6 от Конвенцията за основните права и свободи.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от частния касатор въпроси, свързани с възможността за освобождаване на страна по делото – юридическо лице от задължението за внасяне на държавна такса по подадена жалба, по принцип са релевантни за изхода частното производство пред АС-Варна, образувано по частната жалба срещу отказа на администриращия въззивната жалба съд да освободи страната от заплащане на държавна такса. По приложението на чл.83, ал.2 ГПК е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС – така например, определение по ч.т.д. № 66/2012 г., определение по ч.т.д. № 2906/2013 г., I т.о., определение по ч.т.д. № 1562/2014 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 3157/2015 г., определение по ч.т.д. № 1365/2016 г., I т.о. и други, според която, нормата в чл.83, ал.2 ГПК има социален характер и съставлява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие; Приложима е само по отношение на физически лица, за които по надлежен ред са удостоверени обстоятелствата по т.1 – 7 на чл.83, ал.2 ГПК, сочещи на липсата на достатъчно средства, необходими за заплащане на дължима държавна такса и разноски по съответни дела; Търговските дружества не са сред адресатите на социалната политика на държавата в тази насока; Невъзможността за извършване на текущи разплащания от търговци, включително и за плащане на съответна държавна такса, предполага изпадане на търговеца в състояние на неплатежоспособност, което може да се установи само в производството по несъстоятелност; Тази невъзможност поражда задължение за търговеца да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок, в която хипотеза е освободен, по силата на закона, от предварително внасяне на държавни такси.
При постановяване на атакуваното въззивно определение е съобразена изцяло посочената практика на ВКС, вкл. и задължителна такава, попадаща в обхвата на допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. При наличието на задължителна практика по приложението на ясната разпоредба на чл.83, ал.2 ГПК и с оглед липсата на предпоставки за изменението й, не би могло да се възприеме твърдението на частния касатор, че произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното приложение на закона както и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 718 от 09.11.2016 г. по ч.т.д. № 641/2016 г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: