О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 15.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 452/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Л. И. с ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адвокат Я. С., срещу определение № 404 от 03.12.2018 г. по т.д. № 1701/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на И. срещу решение № 2202 от 30.10.2017г. по в.гр.д. № 2875/2017 г. на Апелативен съд – София.
В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че касационната жалба е подадена на 29.12.2017 г., в рамките на срока по чл.283 ГПК, считано от връчването на въззивното решение -30.11.2017 г. Сочи се още, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, нейното уважаване и съответно получаването на изпълнителния лист, не означава връчване на самото въззивно решение.
В частната жалба са формулирани въпроси във връзка с връчването на въззивното решение и началото на срока за касационно обжалване. В случая, не се провежда производство по селекция на жалбите, тъй като не се касае за частна касационна жалба, поради което изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е приложимо.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.276, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда, предвиден в чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното определение, предходният съдебен състав на ІІ т.о. на ВКС е извел извод за недопустимост на сезиращата го касационна жалба, мотивиран с: депозираната молба от 31.10.2017 г. /веднага след постановяване на въззивното решение/ от адв. Я. С. за издаване на изпълнителен лист за присъденото на доверителката му обезщетение за неимуществени вреди; уважаване на молбата с разпореждане на съдия-докладчик, при надлежно уведомяване на пълномощника на ищцата за разпореждането; получаването на от адв.С. на издадения от САС изпълнителен лист на датата 06.11.2017 г., факт, който е удостоверен лично от него върху съдебното решение. Прието е, че ищцата В. И. е надлежно уведомена и запозната с постановеното въззивно решение чрез своя пълномощник още на 31.10.2017 г., поради което едномесечният срок по чл.283 ГПК е изтекъл на 30.11.2017 г., или най-късно на 06.12.2017 г., и депозираната на 29.12.2017 г. касационна жалба е просрочена.
Крайният извод на предходния съдебен състав на ВКС за процесуална недопустимост на касационната жалба на В. И. поради просрочието й, се явява неправилен.
Атакуваното определение, като преграждащо развитието на касационното производство е постановено в законен тричленен съдебен състав на ВКС, Търговска колегия а не от съдията-докладчик, както необосновано се твърди в частната жалба. В мотивната част към този съдебен акт точно са отразени всички процесуални действия, извършени от адвокат С., в качеството му на надлежен пълномощник на ищцата, свързани с незабавното получаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно осъдително решение. Към момента на депозиране на молбата, с която е инициирано производството по издаване на изпълнителен лист /на следващия ден след постановяване на решението на САС/, преписи от него са били изготвени, но липсват данни за проявена процесуална активност от адв. С. за получаване на такъв препис едновременно с депозиране на молба по чл.405 ГПК, или едновременно с уведомяването на същия пълномощник за разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Дори и след реалното връчване на решението на пълномощника на ищцата, е депозирана молба от адв. С. с вх. № 20531 от 04.12.2017 г., с искане решението да се изпрати лично и на упълномощилото го лице – В. И.. Всички тези действия биха могли да попаднат в обхвата на чл.3 ГПК. Независимо от това, препис от въззивното решение, като подлежащо на обжалване пред ВКС, следва да бъде връчен, с оглед изричната разпоредба на чл.7, ал.2 ГПК, а съгласно императивната разпоредба на чл.283, изр.1 ГПК едномесечният преклузивен срок за касационно обжалване започва да тече от връчване на въззивното решение на страната. С оглед на така предвиденото от законодателя начало на срока за обжалване пред ВКС, касационната жалба е депозирана при спазването му и затова е процесуално допустима.
Предвид горното, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. приема, че атакуваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия състав на ВКС за извършване на по-нататъшни процесуални действия. Затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 404 от 03.12.2018 г. по т.д. № 1701/2018 г. на ВКС, ІІ т.о.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за извършване на по-нататъшни процесуални действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: