О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
Гр.София, 16.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1474/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ АГРО-С. Д. [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. от ПАК, против определение № 20/04.03.2015 г. по в.ч.т.д.№ 28/2015 год. по описа на Великотърновски апелативен съд. Определението на въззивния съд се обжалва в частта, с което е отменено определение № 856/25.11.2014 г. по т.д.№ 182/2014 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с което в полза на жалбоподателя – ответник в първоинстанционното производство е било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3 700 лв. и по същество искането за присъждане на разноски в посочения размер е било оставено без уважение; и в частта, с което е отменено определение № 8/07.01.2015 г. по т.д.№ 182/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е било оставено без уважение искането на ищеца С. И. Е. [населено място] за допълване на предходното определение относно разноските по реда на чл.248 ал.1 ГПК и вместо него е постановено друго, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 8 243.23 лв.
В частната жалба се излагат оплаквания, че определението е неправилно – необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се претендира отмяната му и постановяване на ново, с което да бъдат потвърдени обжалваните първоинстанционни определения в съответните части. Жалбоподателят счита, че в качеството си на ответник по предявения осъдителен иск не е станал причина с поведението си за завеждане на делото, плащайки след подаване на исковата молба в съда, т.к. към момента на доброволното изпълнение не е знаел за образуваното дело. Плащането е направено в рамките на търговските взаимоотношения между страните, планирано и добросъвестно. На следващо място намира, че законът не признава възможност в полза на ищеца да се присъждат разноски при прекратяване на делото, а дали ответникът е дал повод за завеждането му може да се преценява само при постановяване на съдебно решение по материално-правния спор. При прекратяване на делото, вкл. поради оттегляне на иска, само ответникът има право на разноски, съгласно изричната разпоредба на чл.78 ал.4 ГПК.
Като значими по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за постановяване на обжалвания съдебен акт жалбоподателят поставя следните въпроси: „Ако ответникът по търговско дело плати задължение към ищеца, с когото се намира в трайни търговски отношения, преди да получи препис от исковата молба, с която е узнал за образуване на делото, отговаря ли за направените от страна на ищеца разноски при заявено от него оттегляне на исковата претенция? В тази хипотеза следва ли съдът да преценява коя от страните е станала причина за завеждане на делото и налице ли е поведение на длъжника, причинило предявяването на иска?” Излага, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – определение № 40/19.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 8/2015 г. на ГК, ІІІ г.о. и определение № 906/16.11.11 г. по ч.т.д.№ 218/2010 г. на ТК ІІ т.о., както и с практиката на АС – Бургас – определение № 24/02.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 17/2009 г., влязло в законна сила. Моли за допускане на определението до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Насрещната страна – С. И. Е. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ч. от АК В., изразява становище, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да прецени, че искането на ответника – ЕТ АГРО-С. Д. за присъждане на разноски при прекратяване на делото е неоснователно, а това на ищеца С. И. Е. – основателно, съставът на Великотърновския апелативен съд е съобразил, че исковата молба е подадена на 08.10.2014 г., а ответникът е получил препис от нея на 27.10.2014 г. Междувременно на 17.10.2014 г. ищецът е оттеглил молбата поради постигнато извънсъдебно споразумение и извършено на 15.10.2014 г. плащане от ответника на исковата сума, поради което и производството по делото е прекратено /определение № 856/25.11.2014 г./. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, но тъй като основанието за прекратяване е оттегляне на иска поради извършено плащане след предявяването му, а плащането е било изискуемо още към 01.10.2014 г., то ответникът е станал причина за завеждане на делото и носи отговорност за сторените от ищеца разноски, по аналогия с нормата на чл.78 ал.2 ГПК. В подкрепа на изложеното е цитирал и определение № 843/17.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по следните съображения:
Посочените и представени от жалбоподателя съдебни актове не обосновават наличието на факултативните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, съобразно изискванията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид това не може да се приеме, че засегнатите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС или се разрешават противоречиво от съдилищата. Цитираните определения на ВКС не представляват задължителна съдебна практика и съответно не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, т.к. не са издадени в хипотезата на чл.274 ал.3 ГПК при допуснато касационно обжалване и постановен на акт по същество. Останалите съдебни актове, макар да установяват противоречиво разрешаване от съдилищата на въпросите, свързани с отговорността за разноските при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска в резултат на настъпило плащане от ответника в хода на висящия процес, нямат самостоятелно правно значение в етапа на селекция на касационните жалби. С определение № 277/14.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на ВКС, ГК, І-во отделение, постановено по реда на чл.274 ал.3 пр.ІІ ГПК и служебно известно на съда, е извършено уеднаквяване на противоречивата съдебна практика. Прието е, че в определени случаи ищецът има право да бъде обезщетен за сторените разноски при прекратяване на делото, въпреки че той е десезирал съда чрез отказ или оттегляне на иска, при наличието на данни, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В редица други определения на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК, също със задължителен за долустоящите съдилища характер, е постановено, че в подобна хипотеза поведението на ответника подлежи на преценка и той няма право на разноски, ако е станал причина за предявяването на иска, независимо, че производството по делото е било прекратено поради отказ или оттегляне на исковата молба /определения по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ІV г.о., ч.гр.д.№ 205/2012 г. на І г.о., ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на ІV г.о., и др./. Т.к. обжалваният съдебен акт е съобразен изцяло с тази практика на ВКС, липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20 от 04.03.2015 г. по в.ч.т.д.№ 28/2015 год. по описа на Великотърновски апелативен съд в обжалваните части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: