4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 08.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 521/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. Й. К., чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 3569 от 01.11.2017 г. по в.ч.гр.д. № 5377/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, ХІІ състав, с което е потвърдено определение от 11.07.2017 г. по гр.д. № 7141/2015 г. на Софийски градски съд, І-16 състав. С посоченото първоинстанционно определение е оставена без уважение молба, наименована въззивна жалба, с вх. № 154216 от 29.11.2016 г. и молба вх. № 154217 от 29.11.2016 г., депозирани от ответницата по делото К. К., чрез процесуалния й представител адв. А. Д., обективиращи искане по чл.248 ГПК за изменение на постановеното първоинстанционно решение № 8026 от 04.11.2016 г. в частта за разноските и присъждане на адв.възнаграждение.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за очевидна неправилност на определението, тъй като всички съдопроизводствени действия са извършени именно на база на надлежно представено с отговора на исковата молба адв.пълномощно, на гърба на което е и договорът за адвокатска услуга. Тези процесуални действия са зачетени както от първоначално сезирания Благоевградски окръжен съд, така и от Софийски градски съд, на който делото е било изпратено по подсъдност. Въведени са доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното определение, като по съображения в жалбата, се претендира неговата отмяна и уважаване на молбата по чл.248 ГПК, съобразно представен в първата инстанция списък по чл.80 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа твърдението, че атакуваното определение на Апелативен съд – София е очевидно неправилно и несправедливо, тъй като не само противоречи на чл.78, ал.3 ГПК, но и разклаща доверието на гражданите в основен принцип – да не се вреди другиму, чийто конкретен израз за уреждане на отношенията при съдебни процеси, е правилото на чл.78 ГПК – страната, загубила съдебния спор, следва да понесе и разноските, които с процесуалното си поведение е причинила на противната страна.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната касационна жалба, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд по чл.248 ГПК, при спазване на едноседмичния преклузивен срок по чл.275, ал.1, вр. с чл.62, ал.2, изр.1 ГПК.
С постановеното въззивно определение съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че след като до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд ответницата не е представила по делото сключения с адв. Д. договор за правна защита и съдействие, то липсва основание за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение, независимо от предвидената в чл.78, ал.3, вр. с ал.1 ГПК процесуална възможност. Счетено е за недоказано и твърдението в сезиращата го частна жалба, че договорът е бил приложен, но в последствие е изчезнал от кориците на делото.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице поддържаната предпоставка по чл.280, ал.2, предл.трето от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В производството по селекция на жалбите ВКС не би могъл да извършва проверка доколко са налице инвокираните в частната касационна жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на подлежащото на касационно обжалване определение. Същевременно, предвидените в новата ал.2 на чл.280 ГПК самостоятелни предпоставки за допускане до касация, сред които е и очевидната неправилност на решението, по принцип са релевантни към настоящата частна касационна жалба, съгл. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК – ДВ бр.86 от 27.10.2017 г. Независимо от твърдените в частната касационна жалба и в приложеното към нея изложение пороци на въззивното определение /без задължение за представяне на такова в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК/, липсват доводи за конкретни съществени нарушения на съдопроизводствени правила, допуснати от Апелативен съд – София при произнасяне по отговорността за разноските, които нарушения да са препятствали извеждането на правилни фактически и правни изводи при произнасяне по искането по чл.248 ГПК.
Констатираната от въззивния съд липса на приложен в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие, сключен между ответницата по иска – К. К. и адвокат А. Д. и обусловения от тази констатация извод за неоснователност на искането за изменение на постановеното от СГС решение в частта за разноските, произтичат пряко от данните по делото. Очевидно е, че съдът е взел предвид последователността при номериране на книжата в първоинстанционното производство /чл.82, ал.6 от Правилника за администрацията в съдилищата/, както и липсата на посочен, като приложение към отговора на исковата молба, договор за правна защита и съдействие на адв.Д..
Поддържаните в жалбата пороци на въззивното определение, попадащи в обхвата на чл.281, т.3 ГПК, основани на твърдения за възприета от първоначално сезирания ОС – Б. и от Софийски градски съд /след уважен отвод за местна неподсъдност/ надлежна представителна власт на адв. Д., не биха довели до извод за наличие на голяма степен на възможност твърдяната в жалбата неправилност действително да е налице. В тази насока следва да се има предвид, че уговореното възнаграждение за оказана на страната правна помощ и неговото заплащане не съставлява част от договора за учредяване на представителна власт на адв. Д.. Такъв извод не би могъл да се направи и въз основа на твърденията, че пълномощното, заедно с договора за правна защита и съдействие са „изчезнали” от кориците на делото, предвид самостоятелния ред за защита при изгубени или унищожени книжа по делата – чл.94, ал.5 от Правилника за администрацията на съдилищата но не и по пътя на обжалването.
Изведените от въззивния съдебен състав изводи за неоснователност на молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и съответно за потвърждаване на определението на СГС, са съответстващи на задължителните постановки в т.1 и т.11 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, съгласно които : само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК, а претенцията за разноски следва да е заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, съответно в същия срок да са представени доказателства за действително сторени разноски.
По изложените съображения, искането за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт не може да бъде уважено.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3569 от 01.11.2017 г. по в.ч.гр.д. № 5377/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, ХІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: