3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София.24.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 06 февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 1078/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. София срещу решение от 10.12.2015 г. по гр.д. № 10 271/15г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 20.05.2015 г. по гр.д. № 40760/2013 г. на СРС, в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете , предявени по реда на чл.422 ГПК от банката-касатор срещу Д. Д. Ц. да бъде установено, че последният дължи солидарно с А. В. Ц. сумата от 15 273,01 евро -предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит, договорна възнаградителна лихва в размер 7 369,54 евро , ведно със законната лихва върху главницата, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалноправна незаконосъобразност на въззивното решение
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касация оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор от процесуалния представител.Претендира присъждане разноските пред настоящата инстанция в размер на 1900 лева- платено възнаграждение за адвокат.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете за неоснователни гореописаните искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, въззивният съд се е позовал на следните установени и релевантни за спора факти:
Срещу ответника Д. Д. Ц. и А. В. Ц. е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на банката, на основание чл.417 т.2 ГПК-въз основа на договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010 0206 000 000 01289 от 01.08.2008 г.. От страна на Д. Д. Ц. в законовия срок по чл.414 ал.2 ГПК е подадено възражение срещу заповедта, което обосновава допустимостта на настоящия установителен иск предявен от банката .
Не се спори, а и от самия договор за потребителски кредит се установява, че последният не е подписан лично от Ц., а от неговата съпруга в качеството й на пълномощник на последния. Ищцовата страна е представила, заверен от нейна страна препис от пълномощното, с което Ц. упълномощава А. Ц. да сключи договора. С оглед оспорване автентичността на подписа на упълномощителя в преписа, на ищцовата страна е указано да представи оригинала на документа, което не е изпълнено от нейна страна, поради което и съдът е счел преписа от пълномощното за изключен от доказателствения материал, съгласно разпоредбата на чл.183 ГПК.
От всичко изложено, съставът на въззивния съд е направил извод, че не се установява ответникът Ц. да се е задължил като кредитополучател по процесния договор за потребителски кредит, поради което и исковете срещу него са отхвърлени като недоказани на предявеното основание.
От страна на касатора, като основания за допускане до касация се сочи противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК по два въпроса, които прецизирани в своята формулировка се свеждат до: доказателствената сила на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и приложението на чл.25 ал.2 от СК/отм./ относно солидарната отговорност на ответника Ц. като съпруг на кредитополучателя.
Следва да се отчете, че и двата въпроса не касаят изхода по конкретния спор по следните съображения: На първо място ищцовата страна изобщо не е представила пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, а заверено от страната копие от такова, в който случай се прилага чл.183 ГПК и на второ- съдът не е сезиран с иск за ангажиране отговорността на ответника на основание законовата разпоредба на чл.25 ал.2 СК/отм./ като съпруг на кредитополучателя, а като кредитополучател, т.е. в качеството му на страна, сключила самия договор за потребителски кредит. Ето защо и съдилищата не са основали правораздавателната си воля върху отговорите на тези въпроси и същите нямат качеството обуславящи изхода на спора.
От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските му пред настоящата инстанция в размер на 1900 лева-възнаграждение за адвокат, с оглед представения с отговора на жалбата договор за правна помощ и отбелязване в него на извършено плащане в брой.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 10.12.2015 г. по гр.д. № 10 271/15г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати на Д. Д. Ц. разноските пред настоящата инстанция в размер на 1900 лева-възнаграждение за адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: