О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 18.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1205/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. В. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2474 от 25.10.2018 г. по в.гр.д. № 529/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 6878 от 16.10.2017 г. по гр.д. № 16883/2011 г. на Софийски градски съд, I ГО, 4 състав, е постановено отхвърляне на предявения срещу „Дженерали застраховане“ АД и ЗАД“Армеец“ иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение за разликата над 100 000 лв. до пълнопредявения размер от 180 000 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Жалбоподателката счита, че определеното от въззивния съд обезщетение не съответства на принципа на справедливост, тъй като при определянето му не са отчетени изключително многобройните тежки увреждания, получени от нея при настъпилото ПТП, трайните ортопедични и неврологични последици, както и търпените болки, страдания и неудобства за продължителен период от време. Освен това се сочи, че съдът не е отчел в достатъчна степен застрахователните лимити към релевантния момент, имащи значение за преценка на конкретните икономически условия в страната.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани множество материалноправни въпроси относно релевантните критерии при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и значението на нормативно определените лимити на застрахователно покритие, както и процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да съпостави относимите критерии с всички конкретни увреждания и последиците от тях, както и търпените от пострадалото лице болки и страдания, като оцени значението им за размера на вредите. Допълнителните селективни предпоставки са обосновани с ППВС № 4/1968 г. и приложени към изложението решения на ВКС, както и решения на първоинстанционни и въззивни съдилища. По отношение на самостоятелния селективен критерий се твърди, че е налице очевидно несъответствие между събраните по делото доказателства и фактическите изводи на съда, както и неотчитане на тежестта на уврежданията, трайните неврологични последици, постоянни болки и неудобства, водещи до влошаване качеството на живот на ищцата.
От третото лице помагач – ЗАД „Алианц България“ и от ответника „Дженерали застраховане“ АД, чрез процесуалните им пълномощници, са постъпили отговори на жалбата, в които се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се твърди неоснователност на релевираните оплаквания.
От ответника по касация ЗАД „Армеец“ не е постъпил писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съдебен състав е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответните застрахователни дружества, в качеството им на застрахователи на гражданската отговорност на делинквентите Б. А. Д. и И. Р. В.. Извършените от последните деяния, тяхната противоправност и виновността на посочените лица са установени с влязло в сила решение по чл.78а НК, обвързващо гражданския съд. Апелативен съд – София е констатирал, че в резултат на настъпилото на 08.05.2009 г. ПТП ищцата е получила следните увреждания: сътресение и контузия на мозъка с изпадане в състояние на пълна загуба на съзнание до степен кома, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузна рана на дясната челна област със счупвания на дясна челна и скулна кост, наличие на свободен въздух в гръдната кухина, счупване на дясна раменна кост и счупване на таза. При произнасяне по спорния по делото въпрос – относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд, въз основа на медицинската документация и приетите по делото медицински експертизи, е съобразил, че получената от ищцата черепно-мозъчна травма с нараняване, проникващо в черепната кухина и кръвоизлив, е протекла с дълбоко коматозно състояние и е довела до посттравмена енцефалопатия; контузията на гръдния кош на десния бял дроб и счупванията на таза и на дясната раменна кост, са довели до ограничени и болезнени движения в шийния отдел на гръбначния стълб, в дясната раменна става, намалена мускулна сила и отслабени рефлекси на дясната ръка, главоболие, безсъние, нервно напрежение; наличието на видими козметични дефекти от счупването на двете ябълчни кости, тежко психично състояние на ищцата. Преценени са свидетелските показания на съпруга на ищцата относно конкретните страдания и значителни неудобства при лечебния и възстановителен процес, продължил повече пет месеца. Освен негативното отражение на посочените увреждания на ищцата и възрастта й към момента на настъпване на произшествието – 45 години, въззивният съд е посочил, че следва да се вземат предвид и социално-икономическите условия, с оглед лимитите на застрахователно покритие, както и съдебни решения по сходни случаи, с оглед принципа на предвидимост. Справедливото обезщетение за неимуществени вреди е определено в размер на 70 000 лв., като въззивните жалби на застрахователните дружества – ответници са счетени за частично основателни – за разликата до присъдения от СГС размер от 100 000 лв. Изложени са и конкретни мотиви, отхвърлящи възраженията на застрахователите във вр. с чл.51, ал.2 ЗЗД, както и тези, касаещи приложението на чл.53 ЗЗД, като в последните части въззивното решение е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав преценява като неоснователно поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, Търговска колегия, очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от особено тежък порок и който може да се констатира от самия акт. Такъв порок би бил налице, когато е приложена несъществуваща правна норма, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Предвид така установените критерии, атакуваното въззивно решение не би могло да се определи като очевидно неправилно.
Налице са обаче предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване за извършване на проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение по обобщен въпрос, свързан с прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД съобразно предвидените в ППВС № 4/1968 г. критерии.
Касаторката е освободена от внасяне на държавна такса.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2474 от 25.10.2018 г. по в.гр.д. № 529/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, първи състав в обжалваната от В. И. В. част.
Делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: