4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
гр. София, 27.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06.06., две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №627/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] – [населено място] срещу решение № 215 от 02.11.2017 г. на АС-Варна по в.т.д. №343/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 89 от 15.05.2017 г., постановено по т.д. № 21/2017 г. на ОС-Добрич, В ЧАСТТА, с която отхвърлен искът на касатора срещу „Диагностично-консултативен център –ІІ Д.“Е.-гр.Д. до размера на сумата от 45 000 лева, претендирана като дължима на отпаднало основание-чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД , след разваляне, поради виновно неизпълнение от страна на ответника на договор между страните, сключен на 07.01.2010 г., както и акцесорната претенция за заплащане на лихва-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху горната сума в размер на 733,39 лева за периода 21.12.2016 г.-07.01.2010 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за: нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ ред. след изм. в ДВ бр.86/2017 г./ и на очевидна неправилност.
Ответната страна м писмен отговор изразява становище за неоснователност на КЖ. Претендира разноски в размер на адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е в размер над 20 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение, съдебният състав се е позовал на следното:
Между страните на 07.01.2010 г. по спора е сключен договор за извършване на отделни дейности по медицинско обслужване, вкл. услугата „гефрир на място” от страна на ответника по възлагане от ищеца срещу договореното възнаграждение. За да счете иска на МБАЛ Б. за връщане на платеното в периода 26.02.2010 г. -31.07.2015 г. възнаграждение от страна ищеца на изпълнителя „Диагностично-консултативен център –ІІ Д.“Е.-гр.Д. за неоснователен, съставът на въззивния съд се е позовал на безспорния между страните и доказан по делото факт на осчетоводяване от страна на възложителя на всички фактури, издадени за периода от страна на изпълнителя за извършената от него по договора услуга „гефрир на място“и плащане на възнаграждение за извършената дейност. Това обстоятелство е възприето от страна на решаващия орган като съответно приемане на работата по смисъла на чл.264 ал.3 ЗЗД и признание от ответника на нейното извършване. Ето защо и при приложимост на разпоредбата на чл.265 ал.3 ЗЗД относно договора за изработка и по отношение на процесния договор, след като възложителят е приел извършеното без възражение, същият е изгубил правото на разваляне на договора, съответно: и обусловеното от последното право на връщане на цената в хипотезата на чл.55 ал.1,предложение трето от ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая , в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се формулират следните правни въпроси: възпрепятства ли приемането на работата уважаването на кондикционния иск в хипотезата на чл.55 ал.1,предл.1 ЗЗД за връщане на платеното възнаграждение по договор за изработка , за правата и задълженията на възивния съд при неправилна квалификация на иска в доклада по чл.146 ГПК . Твърди се, че разрешението, което е дал въззивният съд на тези въпроси е в противоречие с отговорите им, съответно в: ППВС 1/79 и в ТР 1/13 на ВКС, ОСГТК .
Въпросите не се явяват обуславящи изхода по спора по следните съображения: Както в ИМ , така и допълнителната такава ищцовата страна се е позовала на неизпълнение на договора и на неговото разваляне на това основание като правопораждащи факти на претенцията за връщане на платеното възнаграждение, което обосновава правната квалификация на иска, дадена от съда. Ето защо, формулираните два въпроса не се явяват обуславящи изхода по кокретния спор. Самото наличие на договорна връзка между страните изключва хипотезата на връщане на даденото при първоначална липса на основание по чл.55 ал.1,предл.1 ЗЗД, каквато правна квалификация ищецът е поддържал като оплакване във въззивната жалба. Липсата на реално изпълнение на договорни задължения по действащ двустранен, възмезден договор е основание за възникване за насрещната страна на правата по чл. 79 ал.1 ЗЗД , включително и по чл.87 ЗЗД-право на разваляне, но не и на такива по чл.55 ал.1,пр.1 ЗЗД при наличието на договорна обвързаност. Съгласно чл.88 ал.1,ЗЗД при договори с продължително и периодично изпълнение развалянето, обаче няма обратно действие. По тези съображения не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение като основание за допускане на касация.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.
В полза на ответника се присъждат разноски в размер на договореното адвокатско възнаграждение от 500 лева за процесуално представителство пред ВКС, доколкото в самия договор е отбелязано плащането, и в тази част, същият има силата на разписка.
По изложените съображения, настоящият състав на Второ т.о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215 от 02.11.2017 г. на АС-Варна по в.т.д. №343/2017 г..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на „Диагностично-консултативен център –ІІ Д.“Е.-гр.Д. разноските в настоящата инстанция в размер на адвокатско възнаграждение от 500 лева за процесуално представителство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.