4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№407
София,15.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1780/2015 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ю. С. К. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. И., срещу определение № 135 от 24.04.2015 г. по ч.т.д. № 100/2015 г. на Апелативен съд – Б., Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 264 от 24.02.2015 г. по т.д. № 564/2014 г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството по делото, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят счита определението за неправилно, като твърди, че с оглед спецификата на предявения от него иск по чл.694 не е налице противоречие между интересите на ищеца и на ответното еднолично търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ищеца. Поддържа се, че липсва изричен акт на съда за назначаване на особен представител на ответника, а само указание за внасяне на определеното адвокатско възнаграждение за назначаване на особен представител на Е.. Според жалбоподателя, разпоредбата на чл.29, ал.4 ГПК е неприложима когато противоречието в интересите се извежда от различните процесуални качества на ищец и законен представител на ответник. Счита за неправилно игнорирането на: представителната власт на синдика на ответното дружество, както и упълномощаването на адвокат, който да представлява ответното Е.. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното прекратително определение и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото по предявения от Ю. С. К. срещу [фирма] иск по чл.694 ТЗ, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК, тъй като Ю. К. е кредитор на ответното дружество- ищец и негов законен представител. Изложени са съображения, че е недопустимо едно и също лице да представлява както ищеца, така и ответника, като решаващият съд се е позовал на непротиворечива и константна практика на ВКС. За неоснователни са счетени доводите на частния жалбоподател относно липсата на необходимост особеният представител да е адвокат, при зачитане на задължителните за съдилищата указания, дадени в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на размера на възнаграждението на особения представител въззивният съд се е позовал на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, както и на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В първата част от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, който да е обусловил изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК нае ВКС. Липсата на поставен правен въпрос е достатъчно за отхвърляне на искането за достъп до касация и освобождава касационния съдебен състав от задължението да се произнася по поддържаното от жалбоподателя противоречие с т.2 от ТР № 3/2013 г. на ОСГТК, което според него е приложимо не само в материалноправен, но и в процесуален аспект.
Въпросите, по които се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК са формулирани по следния начин : „ 1. Налице ли е идентичност или противоречие в интересите по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК, когато в производството по чл.694 ТЗ ищец по делото е едноличния собственик на капитала на еднолично търговско дружество, а ответник по иска е неговото търговско дружество, в което той, ищецът е едноличен собственик на капитала; 2. Какви са функциите в процеса на особения представител на юридическо лице – еднолично търговско дружество, може ли същият да участва в процеса на волеобразуване на ЮЛ и допустимо ли е процесуалните му действия, като израз на волеизявление, да бъдат в противоречие с волята и интереса на субекта, участващ в процеса на волеобразуване, т.е. с волята и интереса на едноличния собственик на капитала; 3. В производството по чл.694, ал.1 ТЗ допустимо ли е дружеството длъжник, независимо от процесуалното му качество/ на ищец или на ответник по делото/ да бъде представлявано от особен представител в лицето на синдика и 4. По отношение на фигурата на особения представител, изискването той да е адвокат, размер на следващите се разноски за особен представител и правомощията на Съвета на Адвокатската колегия, произтичащи от Закона за правната помощ и Закона за адвокатурата”.
С оглед изводите на въззивния съд, правният въпрос за предпоставките за назначаване на особен представител по реда на чл.29, ал.4 ГПК попада в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това, не е налице поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по приложението на чл.29, ал.4 ГПК е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС, вкл. и задължителна за долустоящите на ВКС съдилища по см. на т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, която е съобразена от Апелативен съд – Б.. Не само в цитираните от въззивната инстанция определения на ВКС, но и в определение по ч.т.д. № 732/2012 г., определение по ч.т.д. № 755/2011 г. на І т.о. и др. е прието, че противоречие в интересите на представляван и представител е налице, когато представителят участва в различно качество и на двете страни в процеса – на ищцовата страна участва в лично качество, а на ответната страна в качеството си на представител на дружеството ответник, както и, че в чл.29, ал.4 ГПК липсва разграничение за представителство на физическо и юридическо лице.
Въпроси № 2 и № 3 не обосновават общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях липсва произнасяне от страна на въззивния съд.
Правните въпроси, свързани с начина за назначаване на особен представител и начина за определяне на неговото възнаграждение, са изяснени в т.6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, чиито указания са съобразени от въззивната инстанция. Наличието на задължителна за съдилищата практика изключва приложението на поддържания от жалбоподателя допълнителен селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 135 от 24.04.2015 г. по ч.т.д. № 100/2015 г. на Апелативен съд – Б., Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: