3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№13
София, 05.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2407/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 3309 от 23.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4713/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, в частта, с която е потвърдено определение от 26.08.2015 г. на Софийски градски съд I ГО, 18 състав за прекратяване на производството по отношение на алтернативните искове, обективирани в подадената допълнителна искова молба.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение. Твърди се, че чрез допълнително заявените алтернативни искания се цели допустим правен резултат, изразяващ се в допълване и изясняване на петитума на първоначалната искова молба. В изпълнение на дадените указания при администриране на жалбата, частният касатор е приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена е от надлежна страна, в рамките на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания процесуален съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – София е възприел становището на първата инстанция, че с допълнителната искова молба е предявено алтернативно искане за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договор № 01-35 от 12.06.2014 г., което съставлява нова искова претенция. Въззивният съд е изложил съображения относно пределите на правния спор, очертаващ обхвата на задължението на съда за произнасяне по същество, както и относно съществените индивидуализиращи белези на спорното материално право. Позовавайки се на разпоредбата на чл.210, ал.1 ГПК съдебният състав на Апелативен съд – София е извел извод за допустимост на обективното съединяване на искове срещу един ответник само с първоначалната искова молба, но не и с последваща молба.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.
В представеното по делото изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси, попадащи в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа единствено оплаквания за процесуална незаконосъобразност на въззивното определение поради несъобразяване на чл.210, ал.2 ГПК, както и неспазване на изискването за подробно мотивиране на съдебните актове. Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, касаторът е длъжен да посочи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на изводите на въззивната инстанция. Липсата на изведен от касатора правен въпрос не би могла да бъде преодоляна от касационния състав чрез служебно извеждане на въпросите от доводите, съдържащи се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Неизпълненото задължение за касатора да посочи съотносим правен въпрос, съставлява достатъчно основание за отхвърляне на искането за допускане на касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3309 от 23.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4713/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: