О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
Гр. С., 20.06. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 13.06.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д.№ 1021/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. 59 Е. /н/ [населено място], общ. С., чрез процесуалния пълномощник адв. М., против определение № 48/15.01.2016 г. по в.ч.т.д.№ 16/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което производството по делото е прекратено.
В частната жалба се излага, че определението, с което е прието, че актът на първоинстанционния съд по чл.679 ТЗ е необжалваем, е неправилно. В подкрепа на това се сочи съдебна практика в противен смисъл – определение на П. № 605/26.03.2014 г. по в. ч. т. д.№ 244/2014 г., с което подобна жалба е разгледана по същество, както и се твърди, че практиката на ВКС, на която се е позовал Варненският апелативен съд, е неактуална. По посочените съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено.
Против частната жалба е подаден писмен отговор от Ю. БЪЛГАРИЯ АД [населено място], представлявано от адв. К., със становище за нейната неоснователност. Твърди се, че липсата на възможност за обжалване на определението по чл.679 ал.4 ТЗ трайно и непротиворечиво се поддържа от различни състави на ВКС, ТК.
За да се произнесе по частната жалба, съставът на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба а допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок.
С определение № 381/06.11.2015 г. на Силистренския окръжен съд по т. д. № 1/2015 г. е оставена без уважение молбата на жалбоподателя – длъжник в несъстоятелност, за отмяна на решения, взети на Събрание на кредиторите, проведено на 18.12.2014 г. по т. д. /н/ № 1/2013 г. на СОС. Против това определение е подадена частна жалба, която въззивният съд е отказал да разгледа по съображения, че постановеното определение е изключено от допустимия обхват на инстанционния контрол, с оглед нормите на чл.613а ал.3 ТЗ, вр. чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, т.к. то нито е преграждащо, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона.
Опредението е правилно.
Изводите на Варненския апелативен съд са в съответствие с посочените правни норми, според които не всички определения на съда, свързани с производството по несъстоятелност, подлежат на обжалване, а само тези, за които са налице предпоставките по чл.274 ал.1 ГПК. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС, ТК – цитираното от ВнАС определение № 219/06.04.2015 г. по ч. т. д. № 3650/2014 г. на I ТО, както и определение № 167/11.04.2016 г. по ч. т. д. № 685/2016 г. на I ТО. Същевременно необжалваемостта на определението по чл.679 ал.4 ТЗ произтича и от същината на това производство, в което поначало проверката за законосъобразност, съответно за защита на колективния интерес при вземане на решения от събранието на кредиторите, се прави не по реда на инстанционния контрол, а от друг състав на съда по несъстоятелността.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 48/15.01.2016 г. по в.ч.т.д.№ 16/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: