О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр. София, 09.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10.04., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2626/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Агро Теранова І“ ЕООД“ЕООД-гр.Враца срещу решение №1634 от 28.06.2018 г. постановено от САС-ІІ с-в на ТО по т.д. №117/2018 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение №107 от 06.11.2017 г., постановено по т.д. №35/2017 г. на ОС-Враца, е осъдил касатора да заплати на „Пиргос агро“ООД сумата от 46 226,82 лева-незаплатена част от стойността на доставено количество стоки по фактура № 2000002286/01.10.2016 г., ведно с лихва за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 2 188,31 лева за периода 16.10.2016 г. до 06.04.2017 г. , 52 920 лева по ф-ра №2000002289/01.10.2016 г., ведно с лихва за забава за същия период в размер на 2 505,21 лева и 9 408 лева –по ф-ра № 1000004277/24.10.2016 , ведно с лихва за забава за същия период в размер на 404,24 лева , както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното :
Страните са били в трайни търговски отношения по осъществяване на доставка от страна на ищеца на ответника на семена, торове и препати за селскостопански нужди. От представените три приемо-предавателни протокола от 11.10.2016 г. е установено, че стоките по трите процесни фактури са доставени от страна на ищеца и получени от ответника. От ЗСчЕ се установява, че фактурите са осчетоводени от страна на ответното дружество и по тях последното е ползвало данъчен кредит по ЗДДС. От друга страна ответникът не твърди и не доказва плащане на задълженията му по цените на доставените стоки, поради което процесните главни и акцесорни вземания са приети за съществуващи.
Съдът е разгледал, но е счел за неоснователно, въведеното с отговора на ИМ възражение за прихващане с насрещни вземания от ответника срещу ищеца в размер на 290 000 лева, основани на дължимо възнаграждение на ответника за извършена от него обработка по договор за съвместна дейност между страните от 08.03.2016 г.. Позовал се е на това, че издадените в тази връзка ф-ри не са подписани от ищеца и не са били изобщо осчетоводени от негова страна, както и на уговорката в самия договор, че всички разходи за обработка са за сметка на самото дружество „Агро теранова 1“ЕООД.
По същия начин е възприето и второ възражение за прихващане със сумата от 218 847,20 лева-вземане на ответника за доставена пшеница и слънчоглед по две фактури /№74 и №83/. Това вземане на ответника срещу ищеца е било погасено чрез прихващане с взаимно споразумение, материализирано в протокол, подписан между страните на 30.09.2016 г..С това споразумение са погасени и задължения на ответника към ищеца за предходни периоди, но не и възникналите в последствие по процесните три фактури. Ето защо исковете са счетени за доказани по основание и размер и са уважени от въззивния съд.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпросите:Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на изложените във въззивната жалба и отговора към нея на всички доводи и съображения, съответно: необсъждането на доказателства и неформиране на собствени правни изводи, преклудира ли се правото на ищеца да сочи нови доказателства в допълнителната ИМ във връзка с направеното от него възражение за прихващане с този отговор, допустимо ли е съдът да се позовава на факти и възражения, които не се поддържат от страните и не са залегнали в доклада по делото, за задължението на съда да назначи допълнителна експертиза при въведен нов предмет на делото, може ли вещото лице да представя доказателства въз основа на които, съдът да гради своите изводи, длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема заключението на в.л. и допустимо ли е прихващането с неликвидни вземания.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
Първият от изложените по- горе въпроси, формулирани от подалия КЖ, е бланкетно формулиран и при липса на уточнение, кои, според него, доводи и съображения и доказателства съдът е пропуснал да обсъди и вземе в предвид и по кои относими за изхода въпроси е пропуснал да формира собствени правни изводи, е възпрепятствана възможна преценка за значимост на въпроса по отношение изхода по конкретния спор. Останалите въпроси се свеждат изцяло до релевираното от ответника-касатор/ не от ищеца/ второ възражение за прихващане с твърдяно от него свое вземане срещу ищеца за сумата от 218 847,20 лева, доставени по посочените две фактури и до процесуалната своевременност на възражението от страна ищеца относно основателността на първото и допустимостта на събраните по негово искане доказателства. В случая ищецът, в съответствие с изрично предвидената в чл. 372 ал.2 ГПК възможност за това, е оспорил твърдяното от ответника в отговора на първоначалната ИМ съществуване на възникнало преди процесното, насрещно свое задължение към ответника и е поискал веднага допускане на допълнителна задача на ССчЕ , което искане съдът е уважил и въз основа на отговора в заключението на вещото лице/ а не на новопредставени доказателства/ се е произнесъл по основателността на второто възражение за прихващане, направено от страна на ответника. Следователно липсва основание, да се приеме, че са допуснати поредицата от процесуални нарушения, съдържащи се в поставените в изложението по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК въпроси, което води до извода за липсата на качеството обуславящи изхода по спора на така формулираните от касатора въпроси.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноските в настоящото производство, доколкото такива не се доказват.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1634 от 28.06.2018 г. постановено от САС-ІІ с-в на ТО по т.д. №117/2018 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.