О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 14.06. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2815/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Московска № 3, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 960 от 11.05.2015 г. по т.д. № 1276/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което след отмяна на решение от 26.09.2014 г. по т.д. № 5266/2013 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав е отхвърлен изцяло предявения срещу [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 511 000 щатски долара по договор за ипотека, обективиран в нот.акт № 29/23.01.2003 г., том І, рег. № 1631, нот.д. № 29/2003 г. на нотариус А. Ч., заедно със законната лихва от 22.06.2012 г ./ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане.
В жалбата са наведени мотивирани касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за касиране на въззивното решение. Касаторът счита, че в качеството си на ипотекарен кредитор правилно е упражнил правата си спрямо ипотекарния длъжник и по образуваното въз основа на заповедта за изпълнение изп.дело е насочил принудително изпълнение върху ипотекирания имот. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за несъществуване на ипотечното право поради погасяване на обезпеченото вземане, на основание чл.739, ал.2 ТЗ, тъй като производството по несъстоятелност спрямо длъжника [фирма] е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността и търговецът е заличен, а производството по несъстоятелност не е възобновено при условията на чл.744, ал.1 ТЗ. Твърди се, че съдът не е преценил, че ипотекираното имущество е извън масата на несъстоятелността, а разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ не се прилага за вещните и преобразуващите права, защото те не се предявяват в производството по несъстоятелност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. При прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ, погасени ли са на основание чл.739, ал.2 ТЗ вещните и преобразуващите права, които не се предявяват в производството по несъстоятелност и 2. Доколко разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ следва да се тълкува и прилага във връзка с чл.150, ал.1 ЗЗД. По първия въпрос се поддържа допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ЗЗД, с позоваване на решение по т.д. № 1017/2006 г. на ВКС, ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 437/ 2007 г. и определение по ч.гр.д. № 591/2001 г., V г.о./последното неприложено към жалбата/. По втория правен въпрос касаторът е мотивирал основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за достъп до касация за неоснователно, а въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на това становище са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София, след цялостна преценка на доказателствата по спора, е извел правен извод, че ответникът, в качеството му на ипотекарен длъжник, различен от длъжника по обезпеченото вземане, не е задължено лице по обезпеченото вземане за сумата 511 000 щатски долара и затова кредиторът не притежава право да иска от собственика на ипотекирания имот заплащането на сумата, за която е ипотекиран имотът. От друга страна, решаващият съд е приел, че ипотечното право не съществува към настоящия момент, предвид погасяването на процесните обезпечени вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 20.01.2003 г., които са били предявени, но останали неудовлетворени в производството по несъстоятелност спрямо длъжника [фирма]. Констатирано е, че производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ поради изчерпване на масата на несъстоятелността, а дружеството заличено от търговския регистър с решение на СГС от 29.10.2008 г. по т.д. № 1108/2003 г. и няма данни за възобновяването му по реда на чл.744, ал.1 ТЗ. Погасителният ефект спрямо обезпечените вземания е счетен за настъпил, на основание чл.739, ал.2 ТЗ и съобразно чл.150, ал.1 ЗЗД е прието, че е погасено и акцесорното ипотечно право.
Предвид обективираната в мотивите към решението правна воля на съда, не би могло да се приеме, че първият поставен от касатора правен въпрос попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е извел правни изводи за погасяване на ипотечното право на основание чл.739, ал.2 ТЗ, поради което този въпрос не е обуславящ за изхода на делото. С оглед недоказаността на общата предпоставка за достъп до касация, не следва да се преценява доколко е установено твърдението на касатора за противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата.
Материалноправният въпрос, свързан с тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ, е относим само към част от решаващите изводи на въззивната инстанция за неоснователност на положителния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, поради което не е единствено обуславящ за изхода на спора. От друга страна, не би могло да се възприеме твърдението на касатора, че поради по-късно създадената разпоредба на чл.739, ал.2 ТЗ е необходимо тълкуване на съдържанието на ясната разпоредба на чл.150, ал.1, предл. второ от ЗЗД, предвиждаща погасяване на ипотеката при погасяване на обезпеченото вземане. Липсва основание за възприемане на доводите на касатора, че промените в законодателството и в обществените условия налагат да се осъществи точно тълкуване на чл.150, ал.1 ЗЗД, тъй като приложението на тази разпоредба във връзка с предвиденото в чл.739, ал.2 ТЗ погасяване на неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания не създава проблеми в практиката на съдилищата, вкл. и в практиката на ВКС, която не е противоречива.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 10 000 лева, съобразно представения с отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 960 от 11.05.2015 г. по т.д. № 1276/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 10 000 /десет хиляди/ лева разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: