О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
Гр.София, 15.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 1126/2016 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. С. ВЕ Т. А. Ш. АД – [населено място], Република Турция, чрез процесуалния му пълномощник – адв. Д., против решение № 2538/10.07.2015 г. по в.т.д. № 3335/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, 9-ти състав В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното осъдително решение № 607/31.03.2014 г. по т.д.№ 4435/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-20 състав. С него касаторът е осъден да заплати на АВАНГАРДЪН О. [населено място] сумата 26 806.10 лв. – неизплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изработка от 12.01.2010 г., включваща дължими суми по фактури и невъзстановени гаранционни удръжки, съответно индивидуализирани, както и обезщетение за забавено плащане върху горната сума за периода: 27.12.2010 г. – 29.06.2012 г. в размер на 3 734.33 лв.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касация по чл.281 т.3 ГПК, за което са развити подробни съображения. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Допускане на касационно обжалване на решението в посочената част се претендира по следните, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, правни въпроси: 1/ Следва ли да се даде процесуална възможност пред втората инстанция на страна да отстрани нередовност на исковата си молба /да посочи като страна принципала на клона, вместо самия клон/, при положение, че решението на първата инстанция не е било обжалвано от нея? 2/ Представлява ли въвеждането на даден обект в експлоатация и в частност издаденото разрешение за ползване /Акт обр.16/ на даден строителен обект приемане на работата по договор за изработка по смисъла на чл.264 ЗЗД? 3/ Следва ли да се възстановява гаранция за добро изпълнение на изпълнител, който в уговорения в договора гаранционен срок не е отстранил възникнал недостатък? Според касатора, поставените въпроси са разрешени в противоречие с посочената практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – А. О. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П., е депозирал писмен отговор със становище, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски за защитата си пред касационната инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Не се установяват обаче основанията за селектиране на жалбата до разглеждане по същество.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос по п.1 не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, отразена в ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, т.4, в нейната актуална част, съгласно ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаеща отстраняване нередовности на исковата молба. Липсва противоречие и с решение № 137/10.10.2011 г. на ВКС по т.д.№ 869/2010 г., ІІ ТО, на което касаторът се позовава, обосновавайки хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. То е основано изцяло на тълкувателната практика на ВКС, според която, при констатирана нередовност на исковата молба, въззивният съд следва служебно да предприеме действия по нейното отстраняване, без значение коя от страните е обжалвала първоинстанционното решение.
По останалите въпроси, формулирани от касатора, не са изпълнени процесуалните изисквания на чл.280 ал.1 ГПК вр. чл.284 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, изяснени с постановяване на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съображенията за това са следните:
Във връзка с втория въпрос съставът на въззивния съд е приел не само, че изводът за приемане на извършените работи от страна на възложителя – настоящ касатор може да се направи въз основа на протокола обр.16 за въвеждане в експлоатация на търговския обект, в който изрично са посочени включените в етапа /вертикална планировка, паркоустройство и озеленяване към съпътстващата инфраструктура/ СМР – предмет на договаряне между страните, но изрично е преценил събраните в тази насока гласни доказателства, както и значението на двустранно подписаните и осчетоводени от дружеството – възложител фактури, по които от него е ползван данъчен кредит.
С оглед горното следва да се приеме, че въпросът не се явява обуславящ за формиране на решаващата воля на съда и не съответства на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК – да е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като изводът за извършеното приемане и одобряване на СМР, чието заплащане се претендира, е резултат на съвкупна преценка на множество установени по делото факти.
Във връзка с третия формулиран въпрос в обжалваното решение е установено, че срокът по договора за извършване на поддръжка от страна на изпълнителя – ищец /с оглед констатацията през м. май 2012 г. за неподдържани площи и мъртва растителност, окачествени като гаранционни задължения/ е изтекъл към 30.03.2012 г. Предвид това е заключено, че липсата на адекватна поддръжка за период от 40 дни след горната дата до направената от възложителя констатация за увредена растителност не може да се възложи в тежест на изпълнителя, който е изпълнявал поетите задължения до изтичане на уговорения срок. А гаранционната отговорност може да се ангажира само при наличие на надлежно извършвана в този период поддръжка на зелените площи, каквато по делото не е установена да е осъществявана. Отделно от това са изложени и мотиви, че гаранционният срок поначало следва да се счита за изтекъл към момента на направената от възложителя констатация.
С оглед изложеното, и последният материалноправен въпрос не може да се приеме за значим за изхода по конкретното дело, предвид така формираната правна воля в мотивите на обжалваното решение /че недостатъците са възникнали след гаранционния срок и че се дължат на поведението на самия възложител/.
Независимо от горното следва да се отбележи, че по последните два въпроса касаторът не е обосновал наличието и на допълнителните предпоставки за допускане на касационен контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Бланкетното позоваване на посочената правна норма не създава задължение за касационната инстанция да преценява дали и в кои хипотези, съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, поставените въпроси са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Поради недоказване на общите и допълнителните предпоставки за достъп до касация, поддържани от касатора, искането му в този смисъл се явява неоснователно.
Предвид този резултат и на основание чл.78 ГПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящата инстанция: надлежно доказано – уговорено и заплатено – адвокатско възнаграждение в размер на 1 350 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2538 от 10.07.2015 г. по в.т.д. № 3335/2014 г. на Софийския апелативен съд, 9-ти състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА К. И. С. ВЕ Т. А. Ш. АД – [населено място], Република Турция, да заплати на А.О. [населено място] сумата 1 350 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: